Много Муркок

... се задава.

В Multiverse се появи нещо като списък с всичко, което ще се издава и преиздава в близките една две години и то не е никак малко. Най-интересно звучи новият роман за Джери Корнелиус, с работно заглавие Modem Times, който обаче може да бъде завършен, а може и да не бъде :(.

Предстои мемоар - A Child's Christmas in the Blitz - който ще бъде публикуван първо на френски (Муркок вече живее във Франция). Този момент от историята на Лондон е и основен в личната история на Муркок. На това е обърнато голямо внимание в най-известния литературен роман на автора, Mother London (който тази година излиза на руски).

Още: нов разказ за Елрик + преиздаване на всички досегашни истории, допълнени с нов материал; сборник с всички разкази за Сийтън Бег (The Metatemporal Detective); разказ в някой от световете на Робърт Хауърд (не знам кой точно); биографична книга за Мървин Пийк и неговата съпруга; две по-дълги произведения, които са в процес на създаване - Alsatia и London, My Life! or: The Sedentary Jew (Муркок е за Лондон това, което е Дилейни за Ню Йорк :))

Попаднах и на страхотна руска фенска общност, посветена на Муркок. Абсолютни маниаци, разполагащи с много информация :). Оттам попаднах на Танелорн - руски сайт за автора.

Uncle Zip

Вече и М. Джон Харисън си има блог.

Той от край време е известен с отрицателното си отношение към идеята, че фантастиката и фентъзито са ескапистки жанрове, и сега на мерника му е един от основните похвати на писателите в тази област - светостроенето (worldbuilding, сигурно има и по-добър превод). Логично, защото добре изграденият свят става по-лесно и бързо познаваем и следователно по-примамлив и уютен. Според Харисън, всяка дума, написана от фантаст, трябва да представлява триумф на писането над светостроенето. Ако съм го разбрал правилно, читателят трябва да бъде оставен да задава въпроси, а не да поглъща и запомня тонове информация. Освен това, светостроенето дава поводи за ненужно писане и четене (това е много интересно и вярно). Целият пост.

На блога могат да бъдат намерени и други интересни неща, като този отпаднал от Nova Swing откъс. Nova Swing я прочетох съвсем скоро, веднага след Крум, който беше така добър да ме снабди с нея, но още не съм се решил да пиша за нея. Книгата е скапваща и много гадна. И в същото време красива и идейна. В нея се вижда ясно какво има предвид Харисън, когато говори срещу светостроенето. Във Вирикониум, който Харисън изгражда и след това бавно разрушава, също.

Разни начала

Преди време във форум Фантастика dir.bg имаше тема за първите изречения в един роман и тяхното значение. За мен те са важни. Следват някои начала, които са ми направили силно впечатление. Някои от тях са си като завършени произведения :):

"Да ви призная: пациент съм в психоклиника, моят болногледач ме наблюдава, почти не ме изпуска от око; защото на вратата има шпионка, а болногледаческото око е от онова кафяво, дето не може да прозре мен, синеокия."

"Консулът на Хегемонията седеше на балкона на абаносовия си космически кораб и свиреше “Прелюдия в до диез минор” от Рахманинов на древно, но добре поддържано пиано “Стенуей”, докато в блатата под него скачаха и ревяха огромни зелени гущероподобни твари."

"Прелиствам белите страници на снега."

"It is possible I already had some presentiment of my future. The locked and rusted gate that stood before us, with wisps of river fog threading its spikes like the mountain paths, remains in my mind now as the symbol of my exile. That is why I have begun this account of it with the aftermath of our swim, in which I, the torturer’s apprentice Severian, had so nearly drowned."

"He speaks in your voice, American, and there's a shine in his eye that's halfway hopeful.
It's a school day, sure, but he's nowhere near the classroom. He wants to be here instead, standing in the shadow of this old rust-hulk of a structure, and it's hard to blame him - this metropolis of steel and concrete and flaky paint and cropped grass and enormous Chesterfield packs aslant on the scoreboards, a couple of cigarettes jutting from each."

"to wound the autumnal city.
So howled out for the world to give him a name.
The in-dark answered with wind.
All you know I know: careening astronauts and bank clerks glancing at the clock before lunch; actresses cowling at light-ringed mirrors and freight elevator operators grinding a thumbful of grease on a steel handle; student riots; know that dark women in bodegas shook their heads last week because in six months prices have risen outlandishly; how coffee tastes after you’ve held it in your mouth, cold, a whole minute."

"A screaming comes across the sky. It has happened before, but there is nothing to compare it to now."

"She was fifteen and she flew.
Her name was pryn – because she knew something of writing but not of capital letters."

"Call me Ishmael."

"They caught the kid doing something disgusting out under the bleachers at the high-school stadium, and he was sent home from the grammar school across the street. He was eight years old then. He’d been doing it for years."

"През осемнадесети век във Франция живееше един човек, който бе от най-гениалните чудовища на тази не съвсем бедна откъм гениални чудовища епоха."

"He – for there could be no doubt of his sex, though the fashion of the time did something to disguise it – was in the act of slicing at the head of a Moor which swung from the rafters."

"- Money ...? in a voice that rustled."

"Mary Sabon once said of my brother Duncan Shriek that ‘He is not a human being at all, but composed entirely of digressions and transgressions.’"

"Планината прокърви на третия ден на разсъмване."

"Под уриненожълтото слънце, през пустата и обширна равнина се придвижваше този следобед Самотния редник, възседнал снежнобяло чифтокопитно и препасал през талия своята неизменна микенска рапира със самонасочващо се острие, изкована от слънчев лъч за някой смелчага преди твърде много години – тогава ужким един куц, но могъщ майстор държал с оксидирали щипци лъча и го налагал с млатилото си, докато насочената светлина не придобила нужната за всяко сечиво стегната форма."

"Седмицата преди отпътуването им за Аракис, когато суетенето около последните приготовления бе стигнало почти до непоносимо безумство, някаква стара вещица дойде да посети майката на момчето Пол."