9/30/2007

Fledgling: Последният роман на Октавия Бътлър

През 2004 г. Октавия Бътлър даде интервю, в което обясни причината за мълчанието й, продължило няколко години, и за новия роман, върху който работи. Причината беше писателски блок, стопирал напълно творческите й изяви и работата й по финалната част от трилогията Earthseed. А новият роман пък беше описан като леко четиво, с което си почива от тежката история в Earthseed (Parable of the Sower и Parable of Talents): роман с повече екшън и на позната на всички тема: вампирите.

Fledgling, въпросното произведение, се появи в края на 2005 г., няколко месеца преди смъртта на Бътлър, която си отиде твърде рано, оставяйки твърде много истории недоразказани. Романът получи доста отзиви, както всяка друга книга на Бътлър, и повечето си приличаха по това, че хората хем не бяха останали с впечатлението за "леко четиво", хем книгата не им се беше сторила толкова тежка, колкото предишните на авторката. Моето впечатление за Fledgling е горе-долу подобно. Тук са някои от най-предизвикателните и шокиращи сцени, които Бътлър е описвала, идеите са както винаги сериозни, но действието в романа е толкова трескаво, има толкова много екшън, че психологическото напрежение и плътност, типични за марката ОБ, са някак разредени, олекотени, малко като затишие пред буря.

Сюжетът е лесен за преразказване: Шори се събужда в мрачна пещера, почти мъртва и без никакъв спомен за миналото си. Тя е единствената оцеляла от унищожена от неизвестни убийци общност. Както рабираме по-късно, общостта е била създадена от майките на Шори (вампири) и техните симбионти (хора). Момичето, което всъщност е на цели 53 години, въпреки младото си тяло, тръгва по пътя към истината за смъртта на майките си, за своята собствена природа и за странната симбиоза, в която вампирите и хората живеят от хилядолетия. По пътя, тя среща баща си и братята си, загубва ги, събира свои симбионти около себе си, загубва част от тях, разбира малко за миналото и настоящето на собствения си народ, наречен Ина, и за генетичните експерименти на някои от тях. Разбира, че и тя е такъв експеримент - вампир, способен да не спи през деня и да излиза за малко на слънчева светлина. Цената за това, както се вижда от самото тяло на Шори, е тъмна кожа и човешки гени: грозен мелез с нечиста кръв.

Както винаги, Бътлър е взела едно клише и си е поиграла с него така, че резултатът да е неочаквано оригинален разказ. Fledgling е история за расизма и семейните взаимоотношения - и двете са характерни за авторката теми. Загубата и изграждането на семейство е централната, а тази за расизма по-скоро набира скорост. За съжаление, другите части от предвидената трилогия никога няма да видят бял свят и много идеи ще останат единствено в зародиш. Сексът е другата основна тема и тази, на която най-много ревюиращи са обърнали внимание. Най-вече заради шока от описанието на интимните отношения между малката Шори и възрастните мъже и жени, които са нейни симбионти. Животът във вампирските общности, делящи се на мъжки и женски, е различен от всичко, което съм чел за вампирите. Бътлър проследява и историята на всичките добре известни ни клишета за кръвопиещите и обяснява защо и как са се появили в културата на човечеството. Връзката вампир-симбионти, която има оттенъците както на сплотено семейство, така и на група любовници, е изградена майсторски от жената в жанра, боравеща най-добре с другостта. Всяка страна дава и получава много, всяка страна има своите предразсъдъци, страхове, желания, но и свои начини да поддържа уникалната симбиоза. Културата на вампирите, достигнала момент на разделение между науката и религията, също получава своя дял от текста.

Резултатът е качествен научно-фантастичен роман, който обаче е само въведение в поредния интересен свят, измислен от Октавия Бътлър. На последната страница, Шори е в очакване на нещо, което, уви, никога няма да се случи: да разбере коя е и какви всъщност са нейните хора.

9/07/2007

Десет

Тази дискусия във форума на Starlighter, и най-вече постингът на de3tuss, са причината за настоящия пост. Жените творци във фантастиката са ми голяма слабост и почти пълното им отсъствие от пазара на този тип литература у нас е нещо, от което се възмущавам от много време. Даже в клубовете на Дир-а май имаше и тема, посветена на въпросната огромна празнина.

В последните 2-3 години на български се появиха доста нови за българския читател имена от силния във фантастиката пол, но нито едно от тях не е част от творческото ядро, превърнало жанра в място за изява на едни от най-смелите, впечатляващи и интересни идеи от областта на социологията, психологията, антропологията и т.н. Или, казано накратко, една Ле Гуин пролет не прави, а липсата на Типрти, Ръс, Уилхелм, Бътлър, Чарнас, Лий, Константин и още много е направо скандална :).

Та затова, десет класики за превод:

1. The Female Man - Джоана Ръс.
Този роман е ненадминат и до днес. Писал съм и преди, няма повече.

2. The Handmaid's Tale - Маргарет Атууд.
Сигурно това ще е книгата, която ще видим най-скоро на български, защото е една от най-известните на авторката, а пък тя е вече достатъчно популярна у нас. Леко иронично е, че тази книга, превърнала се в едно от най-продаваните и обсъждани фантастични произведения в последните 20 години, е писано от жена, която държи да се знае, че не пише фантастика :).

3. Where Late The Sweet Birds Sang - Кейт Уилхелм.
Най-добрата история за клонинги. Наистина. И един от любимите ми психологически романи в жанра.

4. Kindred - Октавия Бътлър.
Едно черно момиче от 20 век се връща 100 години назад във времето, където става робиня. Сюжет, който по-късно Джейн Йолен ще използва, за да напише своята класика за еврейско момиче, попаднало в концлагер след пътуване назад във времето, по която пък Hallmark ще направи поредния си блудкав филм.

5. The Gate To Women's Country - Шери Тепър.
Или Beauty, Grass, The Awakeners... Каквото и да е от Тепър. Голямо име в жанра, което е напълно непознато у нас. The Gate... е история за обществото на мъжете vs. обществото на жените. В Grass всичко живо е трева, а в Beauty, класика на модерното фентъзи, спящата красавица попада в дистопично бъдеще.

6. Сборник на Джеймс Типтри Мл.
Който и да е. Биографията на тази интересна жена обра всички възможни награди в жанра тази година. Но не само живота на самоубилата се (и застреляла съпруга си) Алис Шелдън е интересен. Мрачните й истории са изключителни, а стилът й - най-големият камък в градината на защитниците на идеята за мъжко и женско писане. Силвърбърг е казал, че Типтри не може да не е мъж, а Ле Гуин отказва да му даде да се включи някаква феминистка подписка, защото е само за жени :).

7. Motherlines - Сузи МакКий Чарнас.
Продължение на Walk To The End Of The World. "For too long, science fiction has been dominated by masculine/sexist writing..." Един от онези откровено феминиски романи.

8. Ash: A Secret History - Мери Джентъл.
Огромен роман, алтернативна история на средновековна Европа, където Картаген е земя на вестготите, а Бургундия е велико кралство. Една от най-бруталните книги на жената, чието хоби са оръжията и бойните изкуства, и която феминистките често критикуват :). Аш и нейната група от наемници са шедьовър на мрачното епично фентъзи.

9. Woman On The Edge Of Time - Мардж Пиърси.
Авторката не пише фантастика, но този роман е класика в нашия жанр. Главната героиня е затворена в лудница, където я посещава човек от бъдещето. Светът на бъдещето, до който пътува с посетителя си, е утопия, в която мъжете и жените са равни и няма 'той' и 'тя', а само per (от person). Само за една глава от романа, героинята попада в друго, много мрачно, бъдеще. Днес тази глава се смята за една от класиките на киберпънка.

10. Нещо на К. Дж. Чери.
Но да е с нормален превод и ако може да не е съкратено. Сагата за Чанур е идеална.

Има още много разбира се, но тези ще са предостатъчно като за начало.