Филип Дик е заслужено култов автор. Днес писателите от неговото поколение, които са все още актуални и на моменти даже напредничави, са по-малко от романите на Алфред Бестър, и Дик е безспорно начело на този своеобразен елит. Благодарение на дружните усилия на Холивуд, няколко издатели и редактори във Великобритания и САЩ и, най-вече, на наповторимия глас на самия автор, Филип Дик се радва на огромно внимание вече близо 25 години. Което е повече от логично, като се има предвид какво и как пише този човек, и което ни казва най-малко две неща: че в литературния свят не всичко се е скапало и че в реалния всичко се разкапва. Не знам как Дик би се чувствал сега, ако беше жив, но знам, че не би се изненадал от нищо – все пак, още в най-ранните му произведения можем да видим образи от наше време. За по-късните да не говорим.
Автор на едни от най-дълбоките в идейно отношение произведения и “баща” на някои от най-касовите екшън-сюжети, Дик е може би най-силната връзка между ‘високата’ и ‘ниската’ култура на 20 в. Макар че романите му не са най-добрият пример за това как се пише, как се градят герои и как се общува с огромни читателски маси, в творчеството на Филип Дик, без да му се налага да търси много, човек може да открие всичко, към което фантастиката някога се е стремяла, и всичко, от което се опитва да избяга. Казано съвсем просто – колкото и да го мейнстримизират, Дик си остава перфектният фантаст.
До края на годината в този блог ще се чества месец на Филип К. Дик (времето тук тече различно :)) и това е нещо като предварителна програма:
Трите най-добри непреведени романа на Филип К. Дик
Филмите по Филип К. Дик
Няколко разочарования от Филип К. Дик
Only Apparently Real: Светът на Филип К. Дик
(предложения и гостуващи блогъри са добре дошли)
