1/27/2008
1/24/2008
Петте най-интересни предстоящи заглавия
2008 доскоро не ми изглеждаше обещаваща откъм интересни книги, но една кратка разходка из списъци с предстоящи заглавия, разни форуми и блогове ме разубеди. Тази година очаквам появата на пет книги, които със сигурност ще станат част от библиотеката ми веднага. Ето ги:
5. The Stone Dance of the Chameleon на Рикардо Пинто: третата част на огромния и амбициозен роман със същото име не е сигурно заглавие за 2008, но на сайта на автора се появиха обещаващи новини и информация, че книгата е най-накрая завършена. Трите тома на португалеца, който живее и работи в Англия, са оригинално и изящно написано сайънс фентъзи, което е като смецица между Дюн (заради сложните политически интриги), световете на Джак Ванс (заради странните култури и невероятния стил) и фантазиите на дьо Сад (заради основната форма на общуване между отделните касти на описаното общество: изтънчено насилие).
4. Matter на Иън М. Банкс: първата нова книга за Културата от много време насам. Предварителните ревюта определят Matter като роман на 2008. Ще видим. Остана малко, защото ще се появи до седмица-две.
3. Miracles of Life на Дж. Г. Балард: дългоочакваната автобиография на Балард. Той е от писателите, които вмъкват елементи от живота си в почти всяко произведение, а "Империя на слънцето" е полу-автобиографична, но досега не беше писал чист мемоар. Всъщност, може би това ще е книгата на 2008. Това е една статия за нея + откъси за четене.
2. Lavinia на Урсула Ле Гуин: много приятна изненада. Ле Гуин е доста продуктивна напоследък, но нищо, което пише, не ми е толкова интересно, че да го прочета. Може би защото се разочаровах от The Telling. Lavinia обещава завръщане към онази ле Гуин, която се превърна в един от най-любимите ми автори. Историята е за жената на Еней, а тук има откъс от романа. Само не знам дали думата Greek е уместна.
1. Through the Valley of the Nest of Spiders на Самюъл Дилейни: най-прекрасната изненада за всички, които се бяхме приготвили да чакаме още 14 години за нов роман. Още по-прекрасно е това, че част от книгата описва бъдещи събития, което едва ли е завръщане на автора към фантастиката, но все пак е чудесно. Прочелите я казват, че е най-доброто след Stars In My Pocket Like Grains Of Sand, пък от това малко неща са по-добри. Не знам дали има връзка с The Path to the Nest of Spiders на Калвино, но през есента ще разбера.
А у нас "Бард" започват годината с една много добра книга: Градът на нощната страна.
5. The Stone Dance of the Chameleon на Рикардо Пинто: третата част на огромния и амбициозен роман със същото име не е сигурно заглавие за 2008, но на сайта на автора се появиха обещаващи новини и информация, че книгата е най-накрая завършена. Трите тома на португалеца, който живее и работи в Англия, са оригинално и изящно написано сайънс фентъзи, което е като смецица между Дюн (заради сложните политически интриги), световете на Джак Ванс (заради странните култури и невероятния стил) и фантазиите на дьо Сад (заради основната форма на общуване между отделните касти на описаното общество: изтънчено насилие).
4. Matter на Иън М. Банкс: първата нова книга за Културата от много време насам. Предварителните ревюта определят Matter като роман на 2008. Ще видим. Остана малко, защото ще се появи до седмица-две.
3. Miracles of Life на Дж. Г. Балард: дългоочакваната автобиография на Балард. Той е от писателите, които вмъкват елементи от живота си в почти всяко произведение, а "Империя на слънцето" е полу-автобиографична, но досега не беше писал чист мемоар. Всъщност, може би това ще е книгата на 2008. Това е една статия за нея + откъси за четене.
2. Lavinia на Урсула Ле Гуин: много приятна изненада. Ле Гуин е доста продуктивна напоследък, но нищо, което пише, не ми е толкова интересно, че да го прочета. Може би защото се разочаровах от The Telling. Lavinia обещава завръщане към онази ле Гуин, която се превърна в един от най-любимите ми автори. Историята е за жената на Еней, а тук има откъс от романа. Само не знам дали думата Greek е уместна.
1. Through the Valley of the Nest of Spiders на Самюъл Дилейни: най-прекрасната изненада за всички, които се бяхме приготвили да чакаме още 14 години за нов роман. Още по-прекрасно е това, че част от книгата описва бъдещи събития, което едва ли е завръщане на автора към фантастиката, но все пак е чудесно. Прочелите я казват, че е най-доброто след Stars In My Pocket Like Grains Of Sand, пък от това малко неща са по-добри. Не знам дали има връзка с The Path to the Nest of Spiders на Калвино, но през есента ще разбера.
А у нас "Бард" започват годината с една много добра книга: Градът на нощната страна.
1/13/2008
И в нещо като отговор
на предния пост, ето една интересна нова статия за отношенията между "високата литература" и фантастичните жанрове в САЩ. Хареса ми това за внасането и инкорпорирането на идеи от спекулативната литература в сериозния мейнстрийм, за да може последният да си осигури покритие на всяка тема, която вълнува човечеството, и така да се окаже спасител на света след Бомбата (или каквото друго ни падне на главите в близкото бъдеще). Така на хората няма да им е нужно да четат само фантастика, за да се научат как да живеят след апокалипсиса (което е един от най-големите приноси на жанра, според Томас Диш.) Статията обръща внимание на обичайните заподозрени - Кормак Макарти, Тони Морисън и Маргарет Атууд, но споменава и някои често пренебрегвани имена в подобни дискусии: Дейвид Фостър Уолъс (който е автор на огромният, пълен с фантастични елементи, постмодерен роман на '90те - The Infinite Jest), сравнително новият, и много добър, британски автор Дейвид Мичъл, Одри Нифнегър и др.
Дали мейнстриймът в САЩ се отваря за фантастичното, или само го използва, предстои да разберем. Съдейки по включването (или по-скоро канонизирането) на Филип Дик в The Library of America ме кара да се надявам силно на второто.
Дали мейнстриймът в САЩ се отваря за фантастичното, или само го използва, предстои да разберем. Съдейки по включването (или по-скоро канонизирането) на Филип Дик в The Library of America ме кара да се надявам силно на второто.
Цялата статия.
1/06/2008
50те най-големи британски писатели след 1945 г.
... според "Таймс".
Ето ги всичките.
Ето ги всичките.
Британската проза след Втората световна ми е слабост. Още повече се радвам на липсата на сериозни граници между жанрова и "сериозна" литература на Острова, каквито има в САЩ. Отчасти благодарение на това, но най-вече заради майсторството им като творци, в класацията могат да се видят и немалко фантасти. И поетът на първото място е пич. И е чудесно да видиш Анджела Картър в топ 10, а Балард преди Макюън и Фаулз. "Некадърният автор на приключенски фентъзита", както е донякъде известен у нас Майкъл Муркок, също е включен. Както и Иън Банкс. Но без "М"-то, което значи, че фантастът Банкс може би ще трябва да изчака следващата подобна класация. Единственият, който липсва и който трябва да е там, е Брайън Олдис. Също така Мървин Пийк е непростимо назад, а Оруел пък май е от онези, които ги поставят по върховете на класациите вече механично.
Subscribe to:
Posts (Atom)