12/17/2006

Майкъл Муркок: Gloriana

Реших да започна една поредица от представяния на майстора на алтернативното фентъзи, подривната фантастика и въобще другата литература с надеждата това да предизвика по някакъв начин издаването на Муркок на български :). Ако не в нашата, поне в някоя от останалите Българии в Мултивселената.

Представянето няма да следва някаква хронология (на написването на произведенията или на реда, в който съм ги чел и продължавам да чета), ами ще е на случаен принцип, в зависимост от настроението и нагласата ми, напълно хаотично. Последното като благодарност към автора, който разби матрицата Добро vs. Зло във фентъзито и разкри игрите на Реда и Хаоса.

Книгата, с която започвам, е сред най-любимите ми. Защото е написана великолепно и защото е в диалог с една друга великолепна книга – Titus Groan на Мървин Пийк. Gloriana or, The Unfulfill’d Queen излиза през 1978 г. и печели Световната награда за фентъзи. По онова време Муркок вече отдавна е станал известен и извън фантастиката, книгите за Джери Корнелиус са филмирани (The Final Programme) и награждавани (The Condition of Muzak печели наградата за литература на Гардиън), така че Gloriana не остава незабелязана. Вдига се шум. Няма как – историята на една незадоволена и незадоволима кралица на алтернативна Британия не може да мине тихомълком. Особено ако е съпроводена с критика на политиката на реалната Британия от ‘70те. И, най-вече, ако е с толкова скандален финал, че феминистки и пуритани да нададат вой едновременно, с което да принудят автора да пренапише последната сцена няколко години по-късно...

Албион е една от трите световни сили (заедно с Полската империя и Арабските кралства). Господството й е резултат от политиката на луд крал, който потапя страната си в кръв и извращения, и съсипва семейството си и животите на подчинените си. Годините след смъртта му са посветени на бавното възстановяване (морално и физическо) на изнасилената държава. Хората от обкръжението на краля и неговата дъщеря се опитват да управляват справедливо и спокойно и се надяват тъмните времена никога да не се завърнат. Глориана, която е всъщност Елизабет от една друга Британия, води Албион към времена на благополучие и богатство; истински Златен век. Но кралицата тъне в меланхолия, душата й е пуста, а тялото – студено. Тя не може да намери удоволствието никъде и в нищо. Нощите й са безсънни и отдадени на всякакви експерименти (в леглото и извън него), а из коридорите на огромния замък град, от който управлява, като духове се носят стоновете й и не позволяват на поданиците да затворят очи. И докато в нея нищо не се случва, навън кипят интриги, заговори, подготвят се войни... Крале и принцове се надпреварват за ръката й, за да осигурят бъдещето и мощта на собствените си държави. Нейният съветник, граф Монфалкон, останал още от времето на баща й, се опитва да й помага в управлението на огромната империя, а най-верният му слуга, капитан Куайър, решава да хвърли кралството в хаос, заради накърнената си чест. (Последният е един от най-убедителните “лоши” във фентъзито.) В същото време, придворният учен, алхимикът Джон Дий обсебен от кралицата и воден от страстта си към нея прави експерименти с големи и същества от други светове. Романът е пълен с всякакви хора и събития, връзки с другите произведения на Муркок и с някои на негови колеги (има забавна "критика" на Набоков под формата на поема на един от главните героти - придворният поет); гледните точки са много и непрекъснато менящи се; бегло щрихирани в началото мъже и жени се оказват ключови за сглобяването на пълната история в края; различни реалности се срещат за кратко и после се разделят, "обменили" ценна информация...

Gloriana е смесица от политическо и психологическо фентъзи. Съставките са добре премерени и балансирани, а великолепната проза, която реализира идеите, е истинска радост за очите. Последната е почит към Мървин Пийк и неговия незавършен цикъл Gormenghast. (Догодина трябва да излезне биография на автора, писана от Муркок.) Лондон е като Горменгаст: оргомен, почти безкраен замък; ексцентрични герои обитават и двата свята; а лудостта и готовият всеки момент да залее всичко хаос са основни елементи от атмосферата и на двете произведения. Даже могат да се правят паралели между навлизането (и изкачването към властта) на Стиърпайк в Горменгаст и интригите и делата на Куайър от Gloriana. Не е задължително човек да е чел Пийк, за да получи много от това произведение на Муркок, но Gloriana след Gormenghast е несравнимо читателско удоволствие :).

Единственият проблем на романа се намира в политическия му аспект. С него е свързан и гореспоменатият сканда. Става въпрос за прословутата сцена от предпоследната глава, в която Глориана е брутално изнасилена и така, най-накрая, задоволена. Муркок, както самият той казва често, е феминист. Женен е за феминистка и е баща на такава. Причината да започне да пренаписва повечето си ранни произведения през ‘70те е феминизмът. И заради него, както и реакциите на известни феминистки (сред които самата Андреа Дуоркин), той превръща сцената в почти бутафорен диалог, по време на който Глориана заплашва да отреже мъжеството на неуспелия изнасилвач. В литературно отношение това е една от най-големите злини на женското движение. Надминава по крайност анти-мъжките писания на Маргарет Атууд и дразнещата политическа коректност на Урсула Ле Гуин. Все пак, книгата не е напълно съсипана, защото това, което следва новата сцена, съдържа солидно количество сарказъм, а и изнасилването не е напълно премахнато - това би означавало пренаписване на целия роман :).

Новите издания на Gloriana са две – американско и британско. Второто е част от поредицата Fantasy Masterworks и е цензурираната версия. Американското издание е пълното.

3 comments:

Калин said...

Поне някой~a да беше възроптал~а срещу дюдюканията по Атууд или Ле Гуин... Ама на', тук се говори за фантастика, но чува ли се?

Ама ти говори, говори. Така се готвиш и за "Истинското фентъзи: или къде Хауърд превъзхожда Толкин", нали помниш? :DDD

armydreamer said...

Според site meter-чето, най-много хора попадат тук след търсене на нещо за Атууд или Ле Гуин. Първата най-вече. Много по-малко за Анджела Картър (тук специалност английска филология "рекламира", макар и леко апокрифно по спомените ми ;)). И съвсем малко за най-интелигентната феминистка, писала художествена литература - Джоана Ръс... С което искам да кажа само едно - че тук няма да роптаем срещу тези две гранддами, поне не докато водят толкова хора насам ;). А и двете са си много добри, каквото и да си говорим.

(Сега чакам Марияна да дочете The Telling, за да видя дали и тя ще се разочарова, или върлите фенове наистина четат по различен начин книгите на любимците си.)

Готвя се и очаквам с нетърпение :). И докато сме на полулегуинска вълна, нали знаеш, че Муркок е едно от the true names на фентъзито? :P

Калин said...

Знам, от тебе. :)

Затова и разчитам да се подготвиш добре, та да научат и другите. *ийвИл смайл*