Разговор с един футуролог

В днешния брой на "Дневник" е публикувана обширна статия/интервю с Рей Хамънд, футурулог и писател, който обявява "края на човешкия вид в познатия ни досега чисто биологичен вид" и заявява, че "не можем да избягаме от антиутопията".

Цялата статия: тук

Все още непрочетени

В този скандален постинг са включени някои от многото книги, които по една или друга причина се смятат за важни в жанра, но които все още, пак по една или друга причина, не съм прочел. Те постоянно витаят около списъците ми "За четене", но никога не успяват да се доредят до тях. А и така и не успяват да си намерят място в списъците "Никога вече" (където са например романите на Ан Маккафри) или "Дори няма да правя опити" (където е почти всяко издание, в което текстът е предхождан от карта на земи с труднопроизносими и натежали от апострофи имена).

1. Господарят на светлината - започвам с нея, защото има най-големи шансове да мине в графа "прочетени". Имам я от доста време, но рядко се сещам за нея. Преди години прочетох първите 80 стр. (от българското издание) и не останах силно впечатлен. Може би защото знаех какъв ще е краят. Както и че на български, по онова време, нямаше край. Ако е на нивото на Създанията, ще е чудесно. Ако е на нивото на "Джак от Сенките", последното нещо на Зелазни, което четох, ще е просто поредната ОК книга от този автор, за която се говори много.

2. Звездна вълна се надига - харесвам много разказите на Дейвид Брин, но малко негови романи ми се виждат интересни. С тази книга се разделихме много бързо, малко след кичозното снасяне на яйце от някаква кралица на някакъв космически кораб. И все пак, когато слушам или чета други хора за поредицата на Брин, винаги си казвам, че трябва да я прочета.

3. Диамантената ера/Снежен крах - едва миналата година започнах със Стивънсън. Anathem се оказа много добра книга и ревюто за нея ще се появи, когато се появи следващия брой на Starlighter. Ранните, култови произведения, писани от все-още-не-обявения-за-нещо-като-Пинчън-на-жанра Стивънсън обаче не съм чел. От двете гореспоменати, само първата ми звучи добре. А и само нея имам.

4. Луната е наставница сурова - и нея, както Господарят, се опитах да чета в библиотека. Не си спомням защо я зарязах, но съм сигурен, че се дължеше на обстоятелства, нямащи нищо общо с качествата на книгата. Хайнлайн е добър писател.

5. Самите богове - отдавна не чета Азимов с удоволствие, но може би трябва да се види дали наградите за нея в годината, в която са се състезавали шедьоври като Dying Inside и Книга на черепите, са политически ход, отдаване на чест по рефлекс или напълно заслужени.

6. Трилогията на Джон Варли - това са книги, които винаги съм искал да прочета и никога не съм правил нищо по въпроса. Имам и страшно високи очаквания към поредицата, много по-високи отколкото към всяка от предишните книги в списъка.

За Балард на български

RIP J. G. Ballard - eenk.com 

Нийл Геймън за Балард - благодарение на Jen и Блогът на Нийл Геймън на български език.

Sivosten

Балард си отиде

един от най-великите.

мир на праха му.

Какво е НФ?

"Трябва да мислим за литературата и научната фантастика не като за два различни набора от разлчино означени текстове, а като два различни набора от ценности, два различни начина на реакция, два различни начина на разбиране на текстове, два различни начина на четене... или като за онова, което академичната традиция би определила като два различни дискурса. Сблъсъкът, в такъв случай, е между два дискурса, на научната фантастика и на литературата, и той бива загубен или спечелен посредством удоволствие и употреба.

Няколко пъти съм писал подробно върху начина, по който дискурсът, наречен научна фантастика, се различава от дискурса, наречен литература, по-конкретно онази група литературни произведения, която ние, читателите на НФ, наричаме мунданна литература (истории, чието действие се развива на Земята, в настоящето или миналото.) Между двата съществуват ясни и ярки разлики, отнасящи се чак до това как възприемаме отделните изречения.

В научната фантастика светът в произведението не е даденост, ами е по-скоро конструкт, който се променя от история в история. За да прочетем даден научно-фантастичен текст, ние трябва да се впуснем в една доста флуидна и умозрителна игра. С всяко следващо изрение трябва да се питаме какво в света, описан в него, трябва да е различно от нашия свят, за да може подобно изречение да бъде изречено. И така, с натрупването на изречения, ние изграждаме свят в специфичен диалог с настоящата ни концепция за реалното." 

- Самюъл Р. Дилейни

"НФ е литературен жанр, за чието съществуване необходими и достатъчни условия са присъствието на и интеракцията между отчуждение и когниция, и чийто основен формален инструмент е въображаема рамка, алтернативна на емпиричната среда на автора."

- Дарко Сувин

"НФ е онзи тип наратив, който е характерен за култури, преминаващи през епистемни промени, имплицирани във възхода и смяната на позициите на технико-индустриалните модели на производство, разпространение, консумация и изхвърляне. Той се характеризира с (i) метафорични стратегии и метонимични тактики, (ii) изкарване на преден план на икони и интерпретативни схеми от колективно конституиран общ 'мета-текст' и съпътстващо премахване на тежестта от 'изящното писане' и развитието на героите, и (iii) наличието на определени приоритети, които могат да бъдат срещнати по-често в научни и постмодерни текстове, отколкото в литературните модели: по-конкретно, насочване на вниманието към обекта за сметка на субекта."

- Деймиън Бродерик

"Материалистични причина и следствие; вселената, възприемана като разбираем обект на експлорация и експлоатация; мултикултурализъм; мултивидовизъм; еволюционизъм; технологията, възприемана като интензивно индустриално развитие, която непрекъснато върви към усложняване, обновяване и увеличаване на значимостта си; идеята за пол, раса, поведение, вяра като културно конструирани; възприемането на ума, индивида, личността и тялото като обекти на изследване и манипулация; тези фундаментални идеи на различни науки или на инженерния ум са в основата на образите и дискурса на научната фантастика."

- Урсула К. Ле Гуин

"Предизвиквайки антропоцентризма и темпоралния провинциализъм, научната фантастика подлага на конструктивна критика цялата цивилизация и нейните предпоставки."

- Алвин Тофлър

"Всичко се превръща в научна фантастика. От пределите на една почти невидима литература се е родила цялостната реалност на 20 в."

- Дж. Г. Балард

"... но границата между научна фантастика и социална реалност е оптична илюзия."

- Дона Харауей

Починал е Филип Хосе Фармър

Мир на праха му. 

Locus

Нов роман от Пинчън!

Inherent Vice!

It's been awhile since Doc Sportello has seen his ex-girlfriend. Suddenly out of nowhere she shows up with a story about a plot to kidnap a billionaire land developer whom she just happens to be in love with. Easy for her to say. It's the tail end of the psychedelic sixties in L.A., and Doc knows that "love" is another of those words going around at the moment, like "trip" or "groovy," except that this one usually leads to trouble. Despite which he soon finds himself drawn into a bizarre tangle of motives and passions whose cast of characters includes surfers, hustlers, dopers and rockers, a murderous loan shark, a tenor sax player working undercover, an ex-con with a swastika tattoo and a fondness for Ethel Merman, and a mysterious entity known as the Golden Fang, which may only be a tax dodge set up by some dentists.

In this lively yarn, Thomas Pynchon, working in an unaccustomed genre, provides a classic illustration of the principle that if you can remember the sixties, you weren't there ... or ... if you were there, then you ... or, wait, is it ... Part noir, part psychedelic romp, all Thomas Pynchon — private eye Doc Sportello comes, occasionally, out of a marijuana haze to watch the end of an era as free love slips away and paranoia creeps in with the L.A. fog.

Прекрасно и почти невероятно.

август 2009