5/04/2012

Красивата дъщеря на Пол Пот

В тази кратка повест Джеф Раймън си представя дъщерята на чудовищния лидер на Червените кхмери, Сит, в една модерна Камбоджа, където ужасите на миналото са в музеите, а настоящето е светло, западно-ориентирано и технологически бляскаво. В центъра на модерен Пном Пен принтер в изоставена къща изведнъж започва да работи. Машината печата лица. Снимки на изчезнали, измъчвани, избивани хора. Снимките са безброй. Снимките са на мъже, жени, деца. Всяка е със своя история, която иска да бъде разказана. Изведнъж техниката в луксозния апартамент на красивата дъщеря на Пол Пот започва да бълва гласове. Гласове на изчезнали, измъчвани, избивани хора. Те идват от телефони, микровълнови печки, дори от последната прищявка на свръхзадоволеното момиче - японско куче робот. Всичко това се случва в момент, в който дъщерята е на път да създаде първото си истинско приятелство, което има всички изгледи да се превърне в любов. Момчето е продавач в магазин за мобилни телефони, идва от село и семейството му, както всяко друго в Камбоджа, носи белезите на червения режим. В няколкото си глави Красивата дъщеря на Пол Пот се движи и променя между фантастика и реализъм. Историята за духове става история за едни особени Ромео и Жулиета, на които не предстои крачката към смъртта.

Но всичко е пълна измислица, лъжа. Така на няколко пъти казва онзи, който разказва. На въпрос, Има ли Пол Пот дъщеря?, гугъл отговаря с “Да”. Тя обаче не е разглезеното момиченце, което живее в разкош и сменя смартфон след смартфон в най-вълнуващите моменти от скучното си ежедневие. Не е много ясно каква е въобще. Значи Сит на Раймън  наистина е лъжа, измислен образ, интерпретация на тема. Но тази интерпретация кара всичко да работи. Любовната история и историята с призраците. Политическата история и историческия разказ. Център на всички е едно въобразено момиче, което може да се променя, може да променя и другите. Да произнесеш имената на мъртъвците, да ги изкараш от сивите редици на анонимността, е акт, с който малко политици биха се захванали. Това е огромна отговорност, действие, с което буквално се променя историята. Историята не е наука на безбройните гласове, но фантастиката е литература на безбройните гласове. И Раймън показва точно това: възможността за разказ и силата на разказа.

2 comments:

Anonymous said...

Ще напиша нещо за скорошния случай с Бисер Миланов-Петното. Ако Бисер Миланов-Петното наистина е извършил (без това да е силно пресилено или пълна лъжа за да бъде той злепоставен напълно и т.н) това (и то на жена) е нещо ужасно (и въобще не е за смях, шеги и т.н)- но аз все пак не знам какво е станало наистина и защо и къде Петното е бил арестуван наистина - все пак си мисля, че едва ли някоя жена би имала връзка с мъж с подобен прякор, поведение и т.н като Бисер Миланов-Петното и то без той да има никаква власт, големи доходи и т.н - а и ми се струва, че за да бъде счупена челюст (дори на жена - като се има предвид, че женските кости и т.н са по-слаби и малки от мъжките) е нужна сила от удар на квадратен метър - като при катастрофа (ако човек не си е сложил предпазен колан на предната седалка)- но все пак не съм лекар и не знам каква сила е нужна за това и т.н (но ми струва странно, че твърдят, че това е станало на 13 юни, а по всички новини и т.н съобщиха за това едва на 14 юни)- и все пак не знам какво е станало наистина. Дано по-скоро света се оправи и промени към добро- аз желая свят без страдание, бедност, болести, побои (с или без тежки последствия за бития човек или хора), престъпност, насилие, зло, зложелателство, черен хумор, лъжи, пропаганда, и въобще без всякакви лоши неща.

Anonymous said...

Eu escrevo a partir do estrangeiro

Acho que precisamos : paz na terra e boa para o povo