1/13/2008

И в нещо като отговор

на предния пост, ето една интересна нова статия за отношенията между "високата литература" и фантастичните жанрове в САЩ. Хареса ми това за внасането и инкорпорирането на идеи от спекулативната литература в сериозния мейнстрийм, за да може последният да си осигури покритие на всяка тема, която вълнува човечеството, и така да се окаже спасител на света след Бомбата (или каквото друго ни падне на главите в близкото бъдеще). Така на хората няма да им е нужно да четат само фантастика, за да се научат как да живеят след апокалипсиса (което е един от най-големите приноси на жанра, според Томас Диш.) Статията обръща внимание на обичайните заподозрени - Кормак Макарти, Тони Морисън и Маргарет Атууд, но споменава и някои често пренебрегвани имена в подобни дискусии: Дейвид Фостър Уолъс (който е автор на огромният, пълен с фантастични елементи, постмодерен роман на '90те - The Infinite Jest), сравнително новият, и много добър, британски автор Дейвид Мичъл, Одри Нифнегър и др.

Дали мейнстриймът в САЩ се отваря за фантастичното, или само го използва, предстои да разберем. Съдейки по включването (или по-скоро канонизирането) на Филип Дик в The Library of America ме кара да се надявам силно на второто.

Цялата статия.

2 comments:

Anonymous said...

Хм, това за жанровете са си глупости - мейнстрийм, слипстрийм, магичен реализъм, биза, постмодернизъм и т.н. Няма сериозна и несериозна литература, а качаствено и некачествено писане, поне това е моето мнение. А иначе не вярвам много на тия работи, дет се случват в книгите, защото авторите все пак не са професори по всичко и не ми се изпада в подробности за глупостите, които съм срещал в иначе хубави книги, но пък не могат да се правят по десет години проучвания за роман, знам.

armydreamer said...

Съгласен съм. Моите любими книги са трудноопределими жанрово. На мен ми е повече интересно не кой похват как поставя книгата в една "литературна" рамка, а какво става с една книга след това, което е от областта на икономиката и психологията повече, отколкото на литкритиката. Или казано по друг начин, защо писатели с еднакъв статут в жанра през 60те г. (Муркок и Силвърбърг, например), днес са различно възприемани в литературния свят. И колко върху това влияе културата, от която идват, и самите им произведения като съдържание.