9/12/2008

За Nova, М. Джон Харисън и космическите опери

Горещо препоръчвам ревютата на книги на www.scifi.com. Както на новите заглавия, така и на класиките. Доста добра е и рубриката на Джон Клът, Excessive Candour, макар че списващият я често страда от липса на контрол върху желанието си да демонстрира колко много сложни думи знае и колко яки метафори не е успял да включи в странния си, не особено успешен роман Appleseed

Последната статия на сайта е за "Свръхнова" и е написана от Пол ДиФилипо. С риск да прозвуча като абсолютен фенбой (какъвто в случая съм :)), ще кажа, че у нас не се обръща достатчно внимание на мястото и значението на този роман в жанра. Може би се дължи на представянето му на пазара - без много шум. Нямам идея. Но е странно как важни произведения в България излизат и остават сравнително незабелязани, докато други, които в родните си страни са средна работа или просто непопулярни, добиват извънмерна популярност и стават едва ли не култ. Не че не ги харесвам, даже напротив, но просто не смятам "Небесните господари", например, за една от големите трилогии на западната фантастика от началото на '90те, нито пък "Една нощ през самотния октомври" за евъргрийн. Може би е нещо подобно на историята с July Morning

Доста интересно е последното изречение на ДиФилипо - това за М. Джон Харисън и отношението му към "Свръхнова". След като бях прочел всички космически опери на Харисън (които са почти до една изключителни), попаднах на цитати от неговата статия за романа на Дилейни, писана още по онова време за New Worlds. Там той определя книгата като хабене на голям талант и казва, че сериозни писатели като Дилейни не трябва да си профукват възможностите за подобни книги. Няколко години по-късно написва The Centauri Device - една интересна, чудесно написана космическа опера, в която стилът грубо е избутал съдържанието по ъглите и се шири върху близо 200 страници поезия и много малко други работи. Общо взето демонстрация на "грешките", според него, на Дилейни. Има и препратки към "Свръхнова" и авторът й: герой с дислексия, космически капитани, редящи таро... Двадесетина години по-късно, и около 15 след последното произведение на Дилейни, което може да се определи донякъде като космическа опера, Stars in my Pocket Like Grains of Sand, Харисън се завръща към поджанра с Light - според мен, най-добрата фантастична книга от последните 10 години. Light бе последвана от Nova Swing. Без грам преувеличение може да се каже, че всичко научно-фантастично, което Харисън е написал от онази статия насам, е космическа опера от критикувания от него тип :). Има го усещането за мейнстрийм литература, има заигравки с киберпънка (при Дилейни те са петнайсетина години преди да се роди краткотрайното течение), препратките към класици в жанра. 

Крайно време е да видим някоя от трите книги на Харисън на български. Спейс операта днес е почти толкова мощно течение, колкото е било в края на '30те и началото на '40те. Издават се разни антологии, Иън Банкс пише основно такива, а той, каквото и да казват, си е фантаст номер едно за последните 20 години. Освен Харисън, няма да е зле, вместо следващото откровение на Уитли Страйбър, да видим:

Трилогията The Golden Age на Джон Райт

Трилогията Night's Dawn на Питър Хамилтън (въпреки прекаления й обем)

Класическите Demon Princes на Джак Ванс (особено след лековатата "Планета на приключенията")

Или най-малкото продължението на "Сантяго" на Майк Резник

А в тази много добра статия говори за еволюцията на стигматизирания като несериозен и елементарен поджанр, който днес се пише от големите имена във фантастиката. 

5 comments:

alvin said...

Аз имам Свръхнова, но още не съм я чел. Започвах два пъти, но тия капитани в началото ме отказаха. Не знам защо.

абе, крайно време е да започна да чета на англицки, мама му :/

Иначе коментарът ми трябваше да бъде: армидриймър, рядко пишеш, ама интересно.

Lazy said...

И според мен пише интересно, но често се ръководи от пристрастията си и понякога тезите му са странни. :)

Например не мога да възприема споменаването в един и същи контекст на "Небесните господари" и която и да е книга на Зелазни. Всички знаем кой е Зелазни и неговата значимост като автор (не мисля, че отстъпва по нещо на Дилейни, даже в някои отношения го превозхожда).

Странно звучи и препоръката да се издаде продължението на Сантяго, при положение, че преди това се чуди защо хората се прехласват пред неща като "Небесните господари". (Да, и аз съм фен на Резник и бих искал да видя продължението на Сантяго на български, но като явление едва ли е нещо много над "Небесните господари". Една доста елементарна приключенска фартастика, доста далеч от модерните спейс опери).

Не знам и по коя логика Банкс е безспорно най-добрият фантаст през последните 20 години. Че е един от най-добрите - няма спор. Но пък чак толкова да превъзхаожда останалите?!

За другите неща съм съгласен.
Между другото, някои от добрите спейс-опери от последните години вече са излезли на български (в момента се сещам за Чарлз Строс и Алистър Рейнолдс).

Други вече са обявени в плановете на някои издателства (например поредицата на Питър Хамилтън ще излезе в Инфодар).

armydreamer said...

@alvin: Това е най-добрият превод на Дилейни на български, но на английски си е несравним. И благодаря :).

@lazy: Ама, аз съм много пристрастен, наистина, обаче в този случай важи само за изказването за Банкс :). "Небесните господари" ги харесвам много, но ги дадох за пример, защото у нас те са по-големи от "Книгата на Новото слънце", да кажем. А на Запад не е така. Същото и с онази книга на Зелазни (която също много ми харесва), която бях силно изненадан да видя в рубриката Евъргрийн в един от броевете на Shadowdance... Та тя е отпреди 15ина години и няма кой знае влияние, нито дъглолетие по рафтовете дори, та да заслужи място в такава рубрика. Но у нас е различно. Това беше цялата идея на тези два примера. В нашенски форум Зелазни и Броснан могат да са в един контекст, да речем, в тема "Кажете някои яки и задължителни фантастики".

"Сантяго" си беше по линията "нещо вместо Уитли Страйбър или други подобни". А и продължението на една популярна у нас книга би било по-интересно от която и да е история на Отвличания от извънземни "фантаст". На нейно място спокойно може да се чете "Лятната кралица".

По същия начин съм включил и Хамилтън, когото аз лично чета трудно и който ми идва прекалено с гигантските си истории. Но какъвто и да е, каквото и да е направил, пак е по-добре да видим него на български, отколкото разни съмнителни заглавия.

Та затова така :).

Иначе е факт, че качествените космически опери на Симънс, Строс и Рейнолдс се появиха навреме у нас.

Anonymous said...

Първите книги на Дилейни ми се сториха, че са експериментални в смиъл, че авторът се е опитал да пише експериментална проза, но за жалост до Dhalgen по нещо му куца във всяка книга - е не съм зачитал само Equinox, но... колкото и да бяха добри, все нещо ми нагарчаше в устата /май само Сеченито истински ме израдва, а в Свръхнова дори прескачах пасажи - твърде много ми дойде Ромео и Жулиета в космическа опера - а и на български е съвсем леко орязано изданието: мисля, че липсват някои сцени/.
на Харисън Light ще да е хубаво да я издадат - чел съм я в ел. вариант до някъде, но така и не я довърших, и си беше доста интересна.

А The Mad Man на Дилейни да си чел, че не зная защо заглавието ме интригува и се чудя дали да си я поръчам?

armydreamer said...

@anonymous: Ранните неща на Дилейни са приятни (Сечението си е най-най, разбира се :)), но са нещо по-особено главно в контекста на времето си и това, което другите му колеги (вкл. напредничави автори като Елисън и Зелазни) са публикували. Както и с оглед на възрастта му, естествено. Защото всички са писани преди да навърши 25 и е имало слухове, че някой от големите автори пише под псевдоним :).

The Mad Man е много силна, но и много крайна като съдържание. Не е Hogg или Equinox, но пак си изисква предупреждение. Иначе си е уникален роман без аналог. Хард порно + Хард философия. Доста тежък стил. Тази статия на Стивън Шавиро е доста добро описание: http://www.shaviro.com/Blog/?p=528

Ако решиш да си я поръчаш, намери най-последното издание, защото Дилейни непрекъснато преработва и допълва книгите си и в този случай разликата между ранни издания и последно е около 50ина страници.