"Трябва да мислим за литературата и научната фантастика не като за два различни набора от разлчино означени текстове, а като два различни набора от ценности, два различни начина на реакция, два различни начина на разбиране на текстове, два различни начина на четене... или като за онова, което академичната традиция би определила като два различни дискурса. Сблъсъкът, в такъв случай, е между два дискурса, на научната фантастика и на литературата, и той бива загубен или спечелен посредством удоволствие и употреба.
Няколко пъти съм писал подробно върху начина, по който дискурсът, наречен научна фантастика, се различава от дискурса, наречен литература, по-конкретно онази група литературни произведения, която ние, читателите на НФ, наричаме мунданна литература (истории, чието действие се развива на Земята, в настоящето или миналото.) Между двата съществуват ясни и ярки разлики, отнасящи се чак до това как възприемаме отделните изречения.
В научната фантастика светът в произведението не е даденост, ами е по-скоро конструкт, който се променя от история в история. За да прочетем даден научно-фантастичен текст, ние трябва да се впуснем в една доста флуидна и умозрителна игра. С всяко следващо изрение трябва да се питаме какво в света, описан в него, трябва да е различно от нашия свят, за да може подобно изречение да бъде изречено. И така, с натрупването на изречения, ние изграждаме свят в специфичен диалог с настоящата ни концепция за реалното."
- Самюъл Р. Дилейни
"НФ е литературен жанр, за чието съществуване необходими и достатъчни условия са присъствието на и интеракцията между отчуждение и когниция, и чийто основен формален инструмент е въображаема рамка, алтернативна на емпиричната среда на автора."
- Дарко Сувин
"НФ е онзи тип наратив, който е характерен за култури, преминаващи през епистемни промени, имплицирани във възхода и смяната на позициите на технико-индустриалните модели на производство, разпространение, консумация и изхвърляне. Той се характеризира с (i) метафорични стратегии и метонимични тактики, (ii) изкарване на преден план на икони и интерпретативни схеми от колективно конституиран общ 'мета-текст' и съпътстващо премахване на тежестта от 'изящното писане' и развитието на героите, и (iii) наличието на определени приоритети, които могат да бъдат срещнати по-често в научни и постмодерни текстове, отколкото в литературните модели: по-конкретно, насочване на вниманието към обекта за сметка на субекта."
- Деймиън Бродерик
"Материалистични причина и следствие; вселената, възприемана като разбираем обект на експлорация и експлоатация; мултикултурализъм; мултивидовизъм; еволюционизъм; технологията, възприемана като интензивно индустриално развитие, която непрекъснато върви към усложняване, обновяване и увеличаване на значимостта си; идеята за пол, раса, поведение, вяра като културно конструирани; възприемането на ума, индивида, личността и тялото като обекти на изследване и манипулация; тези фундаментални идеи на различни науки или на инженерния ум са в основата на образите и дискурса на научната фантастика."
- Урсула К. Ле Гуин
"Предизвиквайки антропоцентризма и темпоралния провинциализъм, научната фантастика подлага на конструктивна критика цялата цивилизация и нейните предпоставки."
- Алвин Тофлър
"Всичко се превръща в научна фантастика. От пределите на една почти невидима литература се е родила цялостната реалност на 20 в."
- Дж. Г. Балард
"... но границата между научна фантастика и социална реалност е оптична илюзия."
- Дона Харауей
2 comments:
"В научната фантастика светът в произведението не е даденост, ами е по-скоро конструкт, който се променя от история в история. За да прочетем даден научно-фантастичен текст, ние трябва да се впуснем в една доста флуидна и умозрителна игра. С всяко следващо изрение трябва да се питаме какво в света, описан в него, трябва да е различно от нашия свят, за да може подобно изречение да бъде изречено."
Това е може би най-точната дефиниция, която съм срещал досега.
Отбелязва двата според мен най-важни момента при разграничаването на фантастиката - предпоставките (за разглеждането и като литература) и... в крайна сметка основния (според мен) акцент - фантастиката като система от възприятия.
И в този смисъл, мисля, че определението на Дилейни съдържа в себе си това на Ле Гуин и загатването на Дона Харауей.
П.П. Дефинирането на Бродерик ми дойде твърде... елитарно :)
Да, думите на Дилейни са доста добро определение. Той е писал още доста и на различни места. А от първия път, когато го прави, до днес почти всички следващи дефиниции са вариация на неговата. Фантастиката наистина е система от възприятия, почти отделен език, каквато е поезията, и това се вижда даже в най-обикновените разговори с хора, които не четат фантастика, но споделят впечатленията си от сблъсъка си с фантастичен текст.
Цитатът от Ле Гуин май ми харесва най-много.
Това на Бродерик е от книга за постмодернизма и фантастиката (която се занимава предимно с Дилейни, всъщност) и затова е така 'нарочно' елитарно :D
По-нататъка ще постна още опити за дефиниране.
п.п. 9000+ слушания на Кет Пауър е просто радост за окото :D
Post a Comment