Все още непрочетени

В този скандален постинг са включени някои от многото книги, които по една или друга причина се смятат за важни в жанра, но които все още, пак по една или друга причина, не съм прочел. Те постоянно витаят около списъците ми "За четене", но никога не успяват да се доредят до тях. А и така и не успяват да си намерят място в списъците "Никога вече" (където са например романите на Ан Маккафри) или "Дори няма да правя опити" (където е почти всяко издание, в което текстът е предхождан от карта на земи с труднопроизносими и натежали от апострофи имена).

1. Господарят на светлината - започвам с нея, защото има най-големи шансове да мине в графа "прочетени". Имам я от доста време, но рядко се сещам за нея. Преди години прочетох първите 80 стр. (от българското издание) и не останах силно впечатлен. Може би защото знаех какъв ще е краят. Както и че на български, по онова време, нямаше край. Ако е на нивото на Създанията, ще е чудесно. Ако е на нивото на "Джак от Сенките", последното нещо на Зелазни, което четох, ще е просто поредната ОК книга от този автор, за която се говори много.

2. Звездна вълна се надига - харесвам много разказите на Дейвид Брин, но малко негови романи ми се виждат интересни. С тази книга се разделихме много бързо, малко след кичозното снасяне на яйце от някаква кралица на някакъв космически кораб. И все пак, когато слушам или чета други хора за поредицата на Брин, винаги си казвам, че трябва да я прочета.

3. Диамантената ера/Снежен крах - едва миналата година започнах със Стивънсън. Anathem се оказа много добра книга и ревюто за нея ще се появи, когато се появи следващия брой на Starlighter. Ранните, култови произведения, писани от все-още-не-обявения-за-нещо-като-Пинчън-на-жанра Стивънсън обаче не съм чел. От двете гореспоменати, само първата ми звучи добре. А и само нея имам.

4. Луната е наставница сурова - и нея, както Господарят, се опитах да чета в библиотека. Не си спомням защо я зарязах, но съм сигурен, че се дължеше на обстоятелства, нямащи нищо общо с качествата на книгата. Хайнлайн е добър писател.

5. Самите богове - отдавна не чета Азимов с удоволствие, но може би трябва да се види дали наградите за нея в годината, в която са се състезавали шедьоври като Dying Inside и Книга на черепите, са политически ход, отдаване на чест по рефлекс или напълно заслужени.

6. Трилогията на Джон Варли - това са книги, които винаги съм искал да прочета и никога не съм правил нищо по въпроса. Имам и страшно високи очаквания към поредицата, много по-високи отколкото към всяка от предишните книги в списъка.