Скучната нова фантастика

"Скучният нов световен роман" на Тим Паркс е един от най-силните текстове, попадали ми напоследък. В него е щрихиран проблем, който, според мен, е централен и за днешната фантастика. Само трябва да заменим процесите на глобализация, които влияят върху съвременната литература с процесите на мейнстримизиране, които влияят върху съвременната фантастика.

Струва ми се, че печалбите на жанра от безспорно по-широкото му и силно присъствие на голямата литературна сцена напоследък (т.е. в последните 20-25 години) не са толкова големи, че да си позволим да пренебрегнем загубите. Защото най-голямата печалба е някаква пазарна сила, а най-голямата загуба - стопяване на идентичността. Жанрът е на път да стане просто фантастичното в литературата, а не фантастична литература. НФ и фентъзито, чрез процес, който мога да определя единствено като джентрификация, навлизат все по-надълбоко във водите на мейнстийма, оставяйки на брега стремежа към пробата и експеримента, както и контра-културната си сила.

Днес има толкова много по-добре обучени в тънкостите на писането и продаването писатели, с така добре редактирани романи, населени с чудесно развити образи, но няма нито един автор, чиито литературни жестове да предизвикват дори в малка степен вълненията, които раждат романите на, да кажем, Филип Дик.