Бележка: Новият роман на Дилейни, Through the Valley of the Nest of Spiders, “предстои да излезе” още от края на 2008 г. Първо, това трябваше да се случи около година след публикуването на новелата “In the Valley of the Nest of Spiders” в Black Clock от края на 2007. След това се оказа, че Дилейни е решил да разшири романа още повече и излизането му ще се забави до 2010. Накрая бе сложена и дата: февруари 2011, бе обявено издателство: Alyson Books, появиха се даже рекламни откъси. Според последни новини, Alyson Books е сдъвкано от кризата и вече ще издава само електронни книги. Явно за Дилейни този формат не е опция и затова сега агентът му търси нов издател. Като изключим Dark Reflections, новите книги на Дилейни от последните години са издавани единствено от малки издателски къщи и предполагам, че това ще се случи и с предстоящата (което не е лош вариант). Dark Reflections е изключение и в друго отношение: появи се в обявеното време и за нея никой не знаеше, че се пише от години и "предстои". Много приятна изненада, защото романът се оказа и един от най-добрите текстове на Дилейни изобщо.
За новото произведение ще се говори, когато то се появи, но е интересно, че от няколко месеца в мрежата му се изгражда образа на (почти) фантастичен роман, на едва ли не знак за завръщане на онзи Дилейни, който с две крачки (първата, след написването на Nova и с публикуването на Dhаlgren, втората, след публикуването на Neveryon-ския цикъл) "изостави" фантастиката. И в тази еуфория (Дилейни има две книги в последните 10 г. и за нито една не се е вдигал толкова шум в НФ-сферата) изглежда никой не чува изказаното на няколко пъти от автора предупреждение, че предстои да четем един скучен роман. Което, от една страна, свързвам с едно от обясненията за написването на Dark Reflections: като демонстрация на "старомоден", по-скоро класически (в тематично и формално отношение) роман на фона на множеството авангардни и експериментални романи, които всеки начинаещ писател в днешна Америка се опитва да създаде. И което, от друга страна, може да се чете и като синоним на нефантастичен роман. Скуката, според всички клишета, е онова, което фантастиката (и всичко жанрово в литературата) бори. Предстои да се разбере дали Through the Valley... наистина ще е роман с елементи на завръщане, или поредното допълнение към един, вече близо 25-годишен, отговор на въпросите и исканията на НФ-общността към Дилейни: Трогнат съм от вниманието ви, но мен отдавна ме вълнуват други неща.
Приложение 1: In The Valley of the Nest of Spiders (част от текст, писан за пост в този блог преди 2 години)
"In the Valley of the Nest of Spiders" е типичен късен Дилейни, история с много секс, философия и малко хумор. Главният герой е 16 годишно момче, Ерик, което живее при бившия мъж на майка му. Тя не се появява в историята, макар че всичко се върти около връщането на Ерик при нея. Пастрокът е черен работник, който освен бивш съпруг е и бивш затворник. Двамата живеят в къща, чест от която е наета от Бил Ботъм, счетоводител, гей и сай-фай нърд. Майк, както се казва пастрокът на Ерик, не позволява на момчето да общува с мъжа на долния етав, но и не подозира, че Ерик има в опита си къде по-стряскащи и вън от всякаква норма форми на общуване с непознати.
През цялата новела се чува един някак след-фукоянски призив да не се категоризира желанието, за да не се дава възможност на разните институции и общности от хора да го канализират и контролират. Най-ясно, когато Ерик, след като нарушава забраната на баща си, посещава Бил и в един разговор за живота обявява, че не е гей, не е хетеро, “не е нищо”. И при всяко такова изказване Бил реагира с някое "О, та той е гей!", "О, та той е мъж-който-спи-с-мъже", "О, ама той е не само гей, но и куиър". С което Бил само ни казва как се е предал вече на някаква нормативност, как самият той е канализиран. После го обяснява и на момчето чрез един свой разказ-в-разказа. Другият зов е онзи на самият Дилейни, макар и звучащ типично по уолтърпейтъровски, за значението на насладата в живота.
Бил Ботъм е голям фен на филмите за Кинг Конг. Знае наизуст сценариите на всички версии, интервютата с режисьорите, запомнил е всяка сцена. Обсъжда Питър Джаксън, Дино де Лауретис и други имена. И разказва на Ерик за отпадналата от оригиналната версия на "Кинг Конг" сцена с паяците и скорпионите. В нея огромната маймуна хвърля моряците в пропаст, на чието дъно чакат гладни огромните членестоноги. Според Гугъл, сцената е махната, защото на предварителните прожекции шокирала много зрители. Не знам дали това е истинската причина. Но това знание е полезно за четенето на новелата на Дилейни, на чиято карта Долината на паяците е централна. Тя е мястото, до което Бил, на младини, се е уплашил да стигне, което Ерик, сега, смело изследва, и което, за Майк и всички останали "нормални" и "обикновени" хора, просто е отрязано от целия филм.
Приложение 2: Непубликуваните романи на Дилейни
Voyage, Orestes!: Дилейни работи върху него в началото на 60те, това е най-мащабният му проект от този период. Всичко, което се знае за сюжета, е следното: черен мъж описва живота на бял бисексуален мъж. Ръкописът е над 1000 страници. Дилейни веднага намира издател, който купува книгата, но казва, че ще я издаде, когато й дойде времето. Докато чака времето да дойде, Дилейни се отдава на писането на фантастика. Междувременно ръкописът изчезва. Проектът така и не стига до реализация, но мисля, че донякъде Voyage, Orestes! е Dhalgren. Изгубеният ръкопис и търсенето му (описани в автобиографията на Дилейни) пък са намерили един вид отражение във Phallos.
The Splendor and Misery of Bodies, of Cities: сигурно най-известният непубликуван фантастичен роман. Продължението на Stars In My Pocket Like Grains of Sand. Няколко страници (може би е цяла глава, няма ясна индикация) са включени в посветения на Дилейни и Едмънд Уайт брой на Review of Contemporary Fiction от есента на 1996 г. В откъса на Марк Дет е предложена работа, която ще бъде заплатена със завръщането на Корга и с възможността да се срещне с представител на мистериозните Xlv.
Shoat Rumblin’: His Sensations and Ideas: актуалният “нов роман на Дилейни” за периода 1996 - 2007. Отново, огромен ръкопис, почти стигнал до публикания, но не съвсем. Тук е реализирана една от идеите във Voyage, Orestes! - черният Ейдриън Роум пише биографията на белия Шоут, бивш затворник, убиец. Освен че Дилейни говори за книгата като за по-тъмен The Mad Man, Shoat Rumblin’ изглежда е част от нюйоркската му поредица (Atlantis, The Mad Man, Phallos, Dark Reflections), защото Роум е студент на Джон Мар от The Mad Man, а също така е и нещо като главен герой във Phallos, където се опитва да идентифицира автора на романа “Phallos”, който пък е разкрит на читателя в Dark Reflections. Подзаглавието на Shoat Rumblin’ е най-вероятно препратка към Уолтър Пейтър, любимец на Дилейни, и неговия Marius the Epicurean. Началото на романа е публикувано в изданието на Callaloo по повод 25-ия юбилей на списанието.
This Short Day of Sun and Frost: това произведение “вирее” съвсем за кратко (2003 г.), след което изчезва от всякакви дискусии и новини. Романът е описан, от самия автор, като фентъзи в стила на The Man Who Was Thursday на Честъртън . Единственото, което се знае за сюжета, е, че ще описва търсенето на бащата на главния герой. Заглавието е от текст на Пейтър.
Приложение 1: In The Valley of the Nest of Spiders (част от текст, писан за пост в този блог преди 2 години)
"In the Valley of the Nest of Spiders" е типичен късен Дилейни, история с много секс, философия и малко хумор. Главният герой е 16 годишно момче, Ерик, което живее при бившия мъж на майка му. Тя не се появява в историята, макар че всичко се върти около връщането на Ерик при нея. Пастрокът е черен работник, който освен бивш съпруг е и бивш затворник. Двамата живеят в къща, чест от която е наета от Бил Ботъм, счетоводител, гей и сай-фай нърд. Майк, както се казва пастрокът на Ерик, не позволява на момчето да общува с мъжа на долния етав, но и не подозира, че Ерик има в опита си къде по-стряскащи и вън от всякаква норма форми на общуване с непознати.
През цялата новела се чува един някак след-фукоянски призив да не се категоризира желанието, за да не се дава възможност на разните институции и общности от хора да го канализират и контролират. Най-ясно, когато Ерик, след като нарушава забраната на баща си, посещава Бил и в един разговор за живота обявява, че не е гей, не е хетеро, “не е нищо”. И при всяко такова изказване Бил реагира с някое "О, та той е гей!", "О, та той е мъж-който-спи-с-мъже", "О, ама той е не само гей, но и куиър". С което Бил само ни казва как се е предал вече на някаква нормативност, как самият той е канализиран. После го обяснява и на момчето чрез един свой разказ-в-разказа. Другият зов е онзи на самият Дилейни, макар и звучащ типично по уолтърпейтъровски, за значението на насладата в живота.
Бил Ботъм е голям фен на филмите за Кинг Конг. Знае наизуст сценариите на всички версии, интервютата с режисьорите, запомнил е всяка сцена. Обсъжда Питър Джаксън, Дино де Лауретис и други имена. И разказва на Ерик за отпадналата от оригиналната версия на "Кинг Конг" сцена с паяците и скорпионите. В нея огромната маймуна хвърля моряците в пропаст, на чието дъно чакат гладни огромните членестоноги. Според Гугъл, сцената е махната, защото на предварителните прожекции шокирала много зрители. Не знам дали това е истинската причина. Но това знание е полезно за четенето на новелата на Дилейни, на чиято карта Долината на паяците е централна. Тя е мястото, до което Бил, на младини, се е уплашил да стигне, което Ерик, сега, смело изследва, и което, за Майк и всички останали "нормални" и "обикновени" хора, просто е отрязано от целия филм.
Приложение 2: Непубликуваните романи на Дилейни
Voyage, Orestes!: Дилейни работи върху него в началото на 60те, това е най-мащабният му проект от този период. Всичко, което се знае за сюжета, е следното: черен мъж описва живота на бял бисексуален мъж. Ръкописът е над 1000 страници. Дилейни веднага намира издател, който купува книгата, но казва, че ще я издаде, когато й дойде времето. Докато чака времето да дойде, Дилейни се отдава на писането на фантастика. Междувременно ръкописът изчезва. Проектът така и не стига до реализация, но мисля, че донякъде Voyage, Orestes! е Dhalgren. Изгубеният ръкопис и търсенето му (описани в автобиографията на Дилейни) пък са намерили един вид отражение във Phallos.
The Splendor and Misery of Bodies, of Cities: сигурно най-известният непубликуван фантастичен роман. Продължението на Stars In My Pocket Like Grains of Sand. Няколко страници (може би е цяла глава, няма ясна индикация) са включени в посветения на Дилейни и Едмънд Уайт брой на Review of Contemporary Fiction от есента на 1996 г. В откъса на Марк Дет е предложена работа, която ще бъде заплатена със завръщането на Корга и с възможността да се срещне с представител на мистериозните Xlv.
Shoat Rumblin’: His Sensations and Ideas: актуалният “нов роман на Дилейни” за периода 1996 - 2007. Отново, огромен ръкопис, почти стигнал до публикания, но не съвсем. Тук е реализирана една от идеите във Voyage, Orestes! - черният Ейдриън Роум пише биографията на белия Шоут, бивш затворник, убиец. Освен че Дилейни говори за книгата като за по-тъмен The Mad Man, Shoat Rumblin’ изглежда е част от нюйоркската му поредица (Atlantis, The Mad Man, Phallos, Dark Reflections), защото Роум е студент на Джон Мар от The Mad Man, а също така е и нещо като главен герой във Phallos, където се опитва да идентифицира автора на романа “Phallos”, който пък е разкрит на читателя в Dark Reflections. Подзаглавието на Shoat Rumblin’ е най-вероятно препратка към Уолтър Пейтър, любимец на Дилейни, и неговия Marius the Epicurean. Началото на романа е публикувано в изданието на Callaloo по повод 25-ия юбилей на списанието.
This Short Day of Sun and Frost: това произведение “вирее” съвсем за кратко (2003 г.), след което изчезва от всякакви дискусии и новини. Романът е описан, от самия автор, като фентъзи в стила на The Man Who Was Thursday на Честъртън . Единственото, което се знае за сюжета, е, че ще описва търсенето на бащата на главния герой. Заглавието е от текст на Пейтър.
No comments:
Post a Comment