Stars In My Pocket

Това не е ревю на This is Not a Novel на Дейвид Марксън.

В стил, който бегло наподобява Марксъновия, това е по-скоро е нещо като представяне на произведението.

Както и в книгата, и тук отделните абзаци ще се състоят предимно от едно изречение. Най-много две.

This Is Not A Novel не е роман, а опит да се напише роман.

Без сюжет, без герои, без идея.

За целта е избран следния подход:

кратки анекдоти;
интересни факти;
отбелязвания (в почти бартовски стил);
връзки, аналогии.

Примери:

Много преди папараците да започнат да преследват принцеса Даяна, Вергилий е имал подобен проблем.

За Дикенс критиците били свине. Въшки, предпочитал Лоурънс.

Ингеборг Бахман не обичала кой знае колко поезията и рядко посягала към четенето й с желание.

На погребението на Роберт Музил отишли само осем души (може би само толкова са го смятали за човек с качества)

Седем са били копията от “Великият Гетсби”, продадени в шестте месеца преди смъртта на Фицджералд.

И още. И още.

Всякакви, безброй микроразкази.

Това не е просто изброяване. Натрупването им произвежда ефект, който, осъзнава читателят, кара това странно произведение да работи като роман.

Роман за живота на твореца по принцип и роман за есента на автора в частност.

Играта на Марксън се превръща в изповед.