Разказите на Октавия Бътлър

Октавия Бътлър има само един сборник с разкази. Колекцията е съвсем малка: седем произведения и две есета. Изненадващо малко за автор, който твърди, че пише непрекъснато. За съжаление, Bloodchild and Other Stories ще остане единствен в библиографията на Бътлър, защото от 24 февруари тази година тя вече твори в някой друг свят (надявам се Марс от Imago).

Сборникът обаче е толкова силен, че се чете като най-доброто сред плеяда от разкази и новели: гладък стил, впечатляващи (често стряскащи) идеи, убедителни герои и, най-вече, онзи спокоен, топъл глас, който разказва както никой друг. Октавия Бътлър може би наистина е писала непрекъснато, но е публикувала само когато е имала какво да каже. Затова при нея няма празно. А понякога на човек му се иска да има дупка тук и там, за да може да си поеме въздух от цялата мрачна истина, която се излива от произведенията й.

В Bloodchild and Other Stories може да се намери всичко, което прави Бътлър уникален автор. Тя няма много оригинални идеи. Интересното при нея (също както и при Джийн Улф) е как ги развива. В сборника човек може да прочете за извънземни поробители, странни симбиози, чуми и други ужасяващи болести: все добре познати теми. Даже доста изтъркани и намирисващи на пълп-списанията от '30те и '40те години на миналия век. Но на фона на всичко, което е познато на фена, Бътлър показва непознатото, другото, и така, по време на четенето, произведенията й претърпяват метаморфоза, за да станат от банални в оригинални. Точно това ставане било най-големия принос на авторката към жанра, според разбирачите. Никой друг не описвал как ставаш друг. Всички се занимават с това, което е след края на процеса или преди него. Може би интересът на Бътлър към биологията е причина за вниманието, което обръща на процеса на промяна; може би е статутът й на Друга (черна, жена...) в жанра; а може би е нещо съвсем различно. В крайна сметка, важни са резултатите, а те изненадват с постоянството на виското ниво :).

Сборникът започва с Bloodchild - едно от най-известните произведения на Бътлър и един от класическите разкази на съвременната фантастика. На колонизирана от насекомоподобни извънземни планета, хората живеят в симбиоза с господарите си. 'Връзката' има дълга история, в чието начало човешкият вид е бил просто добитък за извънземните, маса от тела, в които колонизаторите да снасят яйцата си. Разказът обаче ни пренася във времето на 'човешките права', когато отношенията между роб и господар са се превърнали в... семейни взаимоотношения. Хората все още живеят в резервати, но са свободни да правят каквото си искат помежду си, стига да могат да осигурят утроба за децата на нечовешкия член на фамилията. Обикновено тази утроба е мъжът в семейството. Влагането на яйцето в тялото и 'раждането' са мъчителни, болезнени и много кървави процеси. Главният герой на разказа е момче, което става свидетел на раждането на свое "братче". Човешкото дете трябва да разбере и приеме ролята на хората в мрачния свят на колонията и този процес е фокусът на историята. Бътлър държи да се знае, че това не е разказ за робството :). Bloodchild има Хюго и Небюла и при последната анкета на сп. "Локус" бе обявен за едно от най-добрите кратки произведения в жанра.

Следва Speech Sounds - любим мой разказ за свят, в който някаква епидемия е съсипала висшите корови функции на хората и Америка е пълна с афазици, дислексици, алексици, агнозици, апраксици и представители на всяко възможно поражение от спектъра. Комуникацията е почти невъзможна и едва ли не всеки опит за общуване завършва с кървави мелета. (Разказът е много по-мрачен и тъжен от тона ми.) Главната героиня е една от малкото незасегнати - малко, защото епидемията е помела почти всичко и защото 'здравите' биват линчувани от тълпата в момента, в който се разкрият. Speech Sounds проследява жената по пътя й из разкъсаната и нечленоразделна Америка.

The Evening and the Morning and the Night, най-дългото произведение в сборника, е и най-тежкото. И тук има заболяване, но то е генетично и изключително зловещо: не се знае какво го отключва и не може да се предвиди кога ще се появи. Психическият му израз е в желание на заболелия да излезе от себе си, а физическият - в разкъсване на тялото си и убиване (по възможно най-жесток начин) на хората наоколо. Носителите на вируса ходят със специални ленти и живеят изолирани (обществото се опитва да се прави, че ги приема и разбира, но това всъщност не е така; позната история). Октавия Бътлър не е Стивън Кинг и затова в нейните произведения има по-малко кръв и много повече ужас, отколкото в тези на Краля. В The Evening and the Morning and the Night има нещо като хепи енд. Не откриват лек за бича (то това така или иначе не е идеята на повестта), но главната героиня (и тя носител на вируса) поне разбира как може да бъде полезна...

Crossover и Near of Kin са мейнстрийм разкази. Първият е за битов алкохолизъм и съсипани животи (той е дебютният разказ на авторката), а вторият разглежда темата за кръвосмешението ('последното табу' е проблем, който Бътлър засяга доста често). И двата ми харесват много, особено Near of Kin, но не са фантастика.
Последното издание на сборника включва и допълнителни разкази - публикуваните на scifi.com The Book of Martha и Amnesty. Тези са писани в периода на писателския блок, от който Бътлър страдаше, преди да започне да работи върху последния си роман, Fledgling. Не са най-доброто от нея, но пак са силни. Четете :).

Включени са и две есета. Едното е за писането и черните автори в жанра, а другото за писането и четенето. Кратки, ясни, силно автобиографични и полезни.
След всяко произведение има послеслов. Бътлър споделя историята на написването му и дава библиография от допълнителни неща за четене, най-често книги от областта на генетиката и етологията.

Октавия Бътлър има още един разказ: Childfinder. Той е купен от Харлан Елисън (нейният откривател :)) за все още непубликуваната антология The Last Dangerous Visions и до днес не е видял бял свят...