Вече и М. Джон Харисън си има блог.
Той от край време е известен с отрицателното си отношение към идеята, че фантастиката и фентъзито са ескапистки жанрове, и сега на мерника му е един от основните похвати на писателите в тази област - светостроенето (worldbuilding, сигурно има и по-добър превод). Логично, защото добре изграденият свят става по-лесно и бързо познаваем и следователно по-примамлив и уютен. Според Харисън, всяка дума, написана от фантаст, трябва да представлява триумф на писането над светостроенето. Ако съм го разбрал правилно, читателят трябва да бъде оставен да задава въпроси, а не да поглъща и запомня тонове информация. Освен това, светостроенето дава поводи за ненужно писане и четене (това е много интересно и вярно). Целият пост.
На блога могат да бъдат намерени и други интересни неща, като този отпаднал от Nova Swing откъс. Nova Swing я прочетох съвсем скоро, веднага след Крум, който беше така добър да ме снабди с нея, но още не съм се решил да пиша за нея. Книгата е скапваща и много гадна. И в същото време красива и идейна. В нея се вижда ясно какво има предвид Харисън, когато говори срещу светостроенето. Във Вирикониум, който Харисън изгражда и след това бавно разрушава, също.
Той от край време е известен с отрицателното си отношение към идеята, че фантастиката и фентъзито са ескапистки жанрове, и сега на мерника му е един от основните похвати на писателите в тази област - светостроенето (worldbuilding, сигурно има и по-добър превод). Логично, защото добре изграденият свят става по-лесно и бързо познаваем и следователно по-примамлив и уютен. Според Харисън, всяка дума, написана от фантаст, трябва да представлява триумф на писането над светостроенето. Ако съм го разбрал правилно, читателят трябва да бъде оставен да задава въпроси, а не да поглъща и запомня тонове информация. Освен това, светостроенето дава поводи за ненужно писане и четене (това е много интересно и вярно). Целият пост.
На блога могат да бъдат намерени и други интересни неща, като този отпаднал от Nova Swing откъс. Nova Swing я прочетох съвсем скоро, веднага след Крум, който беше така добър да ме снабди с нея, но още не съм се решил да пиша за нея. Книгата е скапваща и много гадна. И в същото време красива и идейна. В нея се вижда ясно какво има предвид Харисън, когато говори срещу светостроенето. Във Вирикониум, който Харисън изгражда и след това бавно разрушава, също.
1 comment:
Три пъти ура за Харисън. Готви почвата за истинското фентъзи.
(А ти готвиш ли се? :ДДД)
Post a Comment