Майкъл Муркок: Обитателят на времето

The Time Dweller на Муркок включва разкази, писани между 1963 и 1966 г. Почти всички са фантастика и почти всички са били публикувани в сп. New Worlds, на което авторът е бил главен редактор по онова време. Колекцията е много добра картина на най-типичните за Новата вълна (и самия Муркок) похвати, което е както хубаво, така и лошо. Хубаво е, защото задоволява апетита на всеки почитател на най-експерименталното течение в жанра, лошо, защото днес повечето от тези произведения звучат остаряло и понякога самоцелно. Като цяло обаче сборникът е доста добър и разнообразен – научна фантастика, пост-апокалиптична фантастика, алтернативна история, дарк фентъзи, сайънс фентъзи.

Централното произведение е класическата повест на Муркок The Deep Fix, която днес не впечатлява нито със структурата си, нито със съдържанието си, но си представям как в средата на ‘60те е била една от най-различните и особени творби в жанра. The Deep Fix е като ранен роман на Филип Дик: в близкото бъдеще светът е опустошен от тълпи полудели хора, които са резултата от провалилия се опит на правителството и група учени да контролират настроението на хората с помощта на експериментални машини, издигнати като кули в големите градове. Главният герой е създателят на тези устройства и сега живее в собствена лаборатория крепост, обсаден от психопати. Опитвайки се да промени творенията си и да върне психичното равновесие на жителите на Земята, след като пробва разни наркотици, той попада на планета (почти като Земята) в алтернативна вселена, където цари привидна идилия. Оказва се, че той е извикан там, за да унищожи живота на Земята и да я освободи за нови заселници. “Лошите” са един малък син човек, монах без лице и двама плъхоподобни, които си падат по изтезанията. Срещу тях се води съпротива и почти до края читателят не може да разбере кой какъв е и за какво се бори. На финала, точно както и при Дик, совите не са това, което са.

Останалите разкази в сборника са по-обикновени. Два от тях за превеждани на български: заглавният “Обитателят на времето” и “Градината на удоволствието на Фелипе Сагитариус”. И двата ми харесват много. Escape from Evening е продължение на “Обитателят на времето”. Главният герой от предишния разказ вече е Хронарх на умиращата Земя и при него идва един жител на Луната, който иска “да си намери времето”, защото не се чувства добре в своето. Wolf е история за върколаци, The Mountain – за последните мъже (и може би една жена) на Земята, а Consuming Passion е интересен разказ за един необикновен пироман. Някои от тези разкази са редактирани по-късно, за да се впишат в историята за Вечния победител.

Сборникът не е на обичайното за Муркок високо ниво, но в елементите и образите от някои от произведенията се виждат оригиналността и изобретателността на автора. Препоръчва се на почитателите на Муркок и британската фантастика. Задължителен за феновете на Новата вълна :).