ЛЕД на Владимир Сорокин се чете за отрицателно време и с голямо удоволствие. Макар че книгата, с триумфа на формата над съдържанието, със стилистичните игри и на моменти самоцелните сцени със секс и насилие, може да мине за типичен пример за всичко-което-не-харесваме-в-постмодернизма, творението на руския колега на Пинчън, Барт & Co. е сериозен и интересно поднесен коментар върху нацизма, механизмите му и последствията от него.
Романът се състои от три части. И трите са напълно различни една от друга.
Първата е поредица от трескави диалози, много екшън и няколко странни сцени. Тук абсурдното, сюрреалистичното и ежедневното си играят на гоненица в калейдоскоп от сцени, някои от които са ни до болка познати (мутри, проститутки, скинари, ежедневие в панелки), а други не чак толкова (тайни общества, които събират членовете си като ги млатят с огромни чукове в сърцето, докато то не проговори, изричайки истинското име на бъдещите братя и сестри; "разговори" между събудени сърца, които са по-силни като преживяване от всяко друго на света).
Втората част е мемоар. Една селянка разказва. С много отклонения, на диалект и страшно увлекателно. Историята на Русия от Втората световна до наши дни е предадена, заедно с тази на тайното братство. Тук разбираме за идеите му и защо то търси 23 000 руси и синеоки мъже и жени, както и за какво са им чуковете, чиито глави са ледени кристали от Тунгуския метеорит. Преразказът на политическата история на Съюза и Русия е много забавен.
Накрая четем няколко впечатления от ЛЕД - продукта, преживяването, философията. Гласовете са много и различни: пенсионери и програмисти, мъже и жени, млади и стари. Все едно сме отворили странна книга за гости.
Финалът е поетичен и леко объркващ, но никой не започва да чете такива роман с нагласата, че краят е край, а началото - начало.
Финалът е поетичен и леко объркващ, но никой не започва да чете такива роман с нагласата, че краят е край, а началото - начало.
Сорокин е добър писател. Предполагам, че почитателите на Пелевин ще го харесат. Има готин сайт, на който са качени някои негови текстове. Българският превод на ЛЕД е много добър, даже попаднах на руски блогове, които му се радват :).
3 comments:
Otkyde moje da se nameri tazi kniga?
В началото на поста има линк към "Хеликон", където я продават. Иначе, би трябвало да я има и в другите книжарници. И май може да се намери в оригинал онлайн.
Навремето този роман ме впечатли със структурата си - беше един от първите ми романи с нетрадиционна форма. Иначе сега като се замисля, не си спомням много-много от героите вътре. Но ти си написал хубаво ревю.
Post a Comment