9/09/2011

Сред другите: За последния роман на Джо Уолтън


Последният роман на Джо Уолтън е разказ за фенове и феи. В Among Others Морвена, накратко Мор, момиче от Уелс през ‘70те, от малка вижда феи - създания със странен, почти Гийермо-дел-Торовски вид, които й се явяват, докато се разхожда и оглежда из гората или по хълмовете, но най-вече, когато броди сред скелетите на стари фабрики и заводи. Тя не е единственият човек, който ги вижда. Нейната близначка - Моргана, накратко Мор, също е знае за феите. Но сега сестра й е мъртва, убита от кола в инцидент, който не е случаен и който е най-голямото доказателство за злите сили, които притежава майка им, Лиз. Лиз е вещица. Може би. Рационалното око не би видяло в нея нещо по-различно от обикновена луда, но Мор знае, че това не е така. Година след смъртта на Моргана, Морвена успява да се махне от майка си (с помощта на социалните служби) и отива да живее при баща си, който е напуснал Лиз преди години, неспособен да издържи на стихията на лудостта й, и е отишъл да живее с трите си полусестри - богати, скучни стари моми. На новото място Мор започва да учи в скъпо частно училище и навлиза в света на фендъма.


Историята се движи по, грубо казано, четири нишки. И тъй като Among Others е написан като дневник, може да се каже, че това са четири различни дневника, вплетени умело в един.


Първи е Дневникът на една учебна година (приятелства, предателства, сексуалност, любовни трепети, класиката/клишето в момичешките фикционални дневници за събуждащото се и желаещо тяло пред ужасения и любопитния поглед на интелекта);


Втори е Дневникът на новия дом (сближаване с отчуждения баща, сближаване с почти непознатия ти дядо, отношенията със странните лели, които може би имат магически способности);


Третият дневник е читателски. Без да поставям особена тежест на него за сметка на предишните два (защото всички, освен че не са толкова ярко разделени в самата книга, са много интересни), този ми беше най-любопитен. Това, което ми направи най-силно впечатление, беше образът на жанра, който ни се разкрива през очите на Мор. “Книжният” път на Мор е в известна степен фендъмско клише: тя е от онези, които започват с Азимов и Кларк, но след това, разбрали, че фантастиката всъщност може и да е Литература, преминават към авторите от Новата вълна. Действието на романа се развива през 70-те, може би най-силните години на идеята за жанра-като-литература. Мор е очарована от Зелазни и Ле Гуин, а по-късно и обсебена от Дилейни (елемент от автобиографията на самата Уолтън, която пише, че като тийнейджър толкова е харесвала Empire Star, че е имала тениска с надпис “Free the LLL!”), чете Балард и Брънър и е едновременно шокирана и радостна, когато разбира, че Джеймс Типтри е жена. Първо с баща си, а после и с приятелите си от читателската група в местната библиотека, Мор обсъжда “Създания от светлина и мрак”, “Свръхнова” и “Тритон”. Интересното е, че сред книгите, които всички четат и обсъждат, почти липсват британски автори. Освен многократното споменаване на Брънър няма почти нищо от английската фантастика от онова време. Вероятно Мор не е чела Муркок, Олдис или Прийст, но е странно, че и никой друг изглежда не знае за тях. Фендъмската част на романа е поднесена внимателно и балансирана - не е едноизмерна и елементарна за феновете, нито е прекалено неясна и кодирана за евентуалните читатели отвън (романът има шанс за “литературна” съдба). Същото е и с фантастичния елемент - феите.


Който е част от четвъртия дневник. Той може да бъде кръстен Дневникът на редица фантастични преживявания. Или Дневник на сблъсъка с други светове. Би му отивало и заглавието Дневник на една лудост. Мор е неблагонадежден разказвач - през цялото време имаме само нейната история няма обсъждане с други герои на важни събития от живота на Мор, за да чуем евентуалната друга гледна точка. Затова и фентъзи-моментите могат да бъдат четени както като истински, така и като резултати от травмата. Понякога книгата е странно лишена от усещане за чудо - особено в моменти като този, в който приятелят на Мор вижда феите за първи път. Това може на спъне “фантастичното” четене. Още в началото на книгата Мор казва следното следното: мислехме си, че пейзажът около нас е фентъзи, а той се оказа научно-фантастичен. Липсата на усещането за чудо, този най-фантастичен похват, хвърля историята в друга посока - тази на емоционалната изравненост след тежка травма. Двусмислието на този “дневник” е един от най-интересните и най-дразнещите ефекти на романа. То е засилено още повече от особения образ на феите. В описанието им усещах някаква отвъдност, която ги правеше не просто различни и „приказни”, ами и неуловими за въображението (което може би говори за успеха на Уолтън в борбата с клишетата). Те нямат ясни език, тяло, мотиви. Съответно присъствието и действията им остават до известна степен отвъд всяко описание и обяснение: Искат ли наистина Мор в своя свят, или не?  Помагат ли й, или не? Добри ли са, или лоши? Винаги има нещо в образа им, в поведението им, което остава вън от обяснението. Това чудесно работи срещу читателската пасивност, което е голям комплимент за всеки фантастичен роман. Освен това силно задвижва фантастичния аспект на историята и съвсем деликатно - психологическият.


За тази книга май е най-лесно да се говори само с умиление. Умилението идва от това да четеш за човек, който е в началото на фенските си години като читател на фантастика, който постепенно открива пластовете на жанра и населяващите ги автори, а след това и други света на самия фендъм.  Уолтън успява да докосне, много внимателно, точно тези преживявания и чрез тях да се впусне в големите теми за любовта, самотата, различността и, разбира се, живота и смъртта. Among Others е роман за множеството светове, през които минава всеки човек от раждането си до момента на смъртта си, че даже и отвъд него. Одисеята не ни е предложена буквално и “пътеписно”, тя се усеща в почти всяка сцена от произведението на Уолтън. Понякога е чрез обсъждане на идеите във фантастичен роман, друг път чрез описание на индустриални или древни руини, в трети случай чрез емоционална реакция на героинята. В тази някак невидима “космическа” опера е най-видимо майсторството на Уолтън - да държи във вечно напрежение четящия по отношение на това какъв свят обитават героите, какъв свят обитава книгата, какъв свят обитава самият читател.

6 comments:

море в турция said...

Благодаря ти за изчерпателното резюме. Надявам се книгата да е също толкова интересна колкото очаквам :) Малко преувеличено ми звучи това добри близначки и зла майка, но се надявам, че не се набляга на това в цялата история. Интересно е това, че е на 4-ри части. Четири пласта, разтварящи се един след друг. С удоволствие ще коментирам личните ми впечатления след като прочета книгата :)

почивки в чужбина said...

Последният роман на Джо Уолтън е уникално красив и добре написан. прочиташ го на един дъх. Радвам , се че имах честта да я прочета и нея.

екскурзия дубай said...

Добър ден и от мен! Последния роман на Джо Уолтън е поредното доказателство, че това е един невероятен автор с огромно въображения.Историята ми звучи интересно. Две близначки с тяхната не чак толкова добра майка. Предполагам има доста интриги и случки, за да не омръзнат само тези образи в книгата, която е на няколко части. Силно се надявам, а и вярвам, че ще бъде доволна и след прочитането й, може би понеже съм леко пристрастна към автора й.

доставка на месо said...

Съгласна съм ,че той може да бъде кръстен Дневникът на редица фантастични преживявания. Или Дневник на сблъсъка с други светове.Но каквото и да си говорим за последната творба на Джо Уолтън ще е малко.Изключителен талант с добре изразен стил на писане.Така предава нещата, че ти става ясно всичко и не ти се иска книгата да свършва така бързо.Историята за близначките съм сигурна, че ще бъде предадена по по различен начин както си мислим, а пък краят ще бъде още по неочакван. Типично в негов стил.

carolina herrera 212 said...

Не е лесно да се напише нещо за тази книга.Много е силна и впечатляваща.Благодаря за статията.

Екскурзии от Варна said...

..."Among Others е роман за множеството светове, през които минава всеки човек от раждането си до момента на смъртта си, че даже и отвъд него."... - Много правилно