3/24/2006

Джоана Ръс: За естетиката на научната фантастика, част първа

Литература ли е научната фантастика?

Да.

Може ли тя да бъде съдена по обичайните критерии за литература?

Не.

Подобно твърдение изисква не само защита, но и значително количество доуточнение. Научно-фантастичният текст е, разбира се, литература, макар че научната фантастика в другите медийни измерения (филми, театър, може би дори изобразително изкуство и скулптура) трябва да бъде разглеждана според други стандарти от тези, които се прилагат към фантастичния текст (1). Като се концентрира върху научната фантастика като литература, основно под формата на художествен текст, това есе ще се опита да хвърли светлина върху някои от ограниченията, с които се сблъскват критиците, когато се опитат са приложат традиционна литературна критика към научната фантастика. Казано накратно, наличието на академичен интерес към научната фантастика в последните няколко години е довело до значителни трудности. Не само че академичните критици се оказват в ограниченията, поставени от обичайното (и лекомислено) пренебрежение в отношението им към този жанр, но и твърде често техните критически инструменти, независимо от това колко добре наточени са те, се оказват неприложими към един вид произведения, които – въпреки повърхностната им прилика с реалистичната или натуралистичната литература от двадесети век – са в основата си напълно различна форма на литературното изкуство.

Добро начало по отношение на типологията на научната фантастика е поставено от Дарко Сувин (2) от университета МакГил, който стъпва върху параметри, зададени за жанра от полския посател и критик Станислав Лем (3). Самюъл Дилейни, писател фантаст и теоретик, разглежда същата материя в наскоро публикувано есе, фокусирано главно върху проблемите с дефиницията на жанра (4).

Основна идея, която се появява в трудовете и на тримата критици, е, че стандартите за убедителност – когато се прилагат към научната фантастика – трябва да се извличат не само от наблюденията на живота такъв, какъвто е или какъвто е бил, но също така, щателно и систематично, и от науката. Като в този контекст, понятието ‘наука’ трябва да включва дисциплини от математика (която е формално празна) през ‘твърдите’ науки (физика, астрономия, химия), през хуманитарните науки (етология, психология, социология) и чак до дисциплини, които за момента съществуват единствено в своята дескриптивна или спекулативна фаза (например история или политология).

Научната фантастика не е фентъзи, защото критериите за убедителност на фентъзито се базират на наблюдението на живота такъв, какъвто е – в този случай може би вътрешния свят. Грешките в научните преположения не превръщат фантастиката във фентъзи. Те са просто грешки. Нито пък остаряването на научната теория трансформира фантастиката от миналото във фентъзи (5). Лишена от грешки научна фантастика е идеал, чието постигане е също толкова възможно, колкото постигането на идеала от деветнадесети век за “обективен”, реалистичен роман. Не че и в двата случая това може да послужи като извинение за автора, че не се е опитал; недостижомостта, в края на краищата , е онова, което прави идеалите това, което са. Но единствено Бог би могъл да знае достатъчно, за да напише която и да е от тези два вида книги перфектно.
По отношение на целите на естетиката на научната фантастика, намирам за изключително удачно едно изказване, направено между другото от професор Сувин на ежегодната среща на Modern Language Association през 1968 г. Научната фантастика, казва Сувин, е “квази-средновековна”. Професорът не се спира с подробности върху това си прозрение, тъй като в този момент той е по-зает с природата на когнитивната връзка на фантастиката с това, което той нарича “нулевия свят” на “емпирично доказуеми характеристики в авторовото обкръжение.” (6) За мен изразът “квази-средновековна” представлява значително прозрение, най-вече по отношение на причините, поради които критическите инструменти, създадени с идеята за напълно различен тип литература, често не вършат работа, когато се приложат към научната фантастика. Бих желала да предложа следното:

Че научната фантастика, също като повечето средновековна литература, е дидактична.

Въпреки повърхностните си прилики с тези от натуралистичната (или друга) модерна проза, героите в научната фантастика са винаги колективни образи и никога отделни личности (макар че често личностите се явяват като примерни или представителни образи).

Ударението в научната фантастика е винаги върху феномена – до там, че критиците и пишещите ревюта да могат често да използват фрази от рода на “идеята като герой”.
Научната фантастика е не само дидактична, но и често възторжена, боготворяща и религиозна по тон. Известното определени на Деймън Найт за това е "усещане за чудо."(7) За да се увери в това, човек трябва само да преброи колко са месиите в последните фантастични романи, да види внезапната промяна в мащаба (както пространствен, така и времеви), използван за пресъздаване на удивлението от космоса в такива произведения като Last and First Men на Олаф Стейпълдън, “Повърхностно напрежение” на Джеймс Блиш, разкази като Азимовия “Падането на нощта”, “Деветте милиарда имена на Бог” на Артър Кларк, както и промяната в тона на финала на романа на Кларк “Краят на детството” или разказа на Филип Хосе Фармър Sail On! Sail On! (Филмът 2001 е друг пример в това отношение.)

Фокусът върху феномена, често изцяло за сметка на човешкия характер, няма нужда от цитати в подкрепа; той е ясен за всеки, който има поне малко представа от жанра. Дори в населената с герои с квадратни челюсти фантастика от времето на списанията, човекът в главна роля е ако не Обикновеният човек, то поне една идеализирана версия на Свръхобикновения човек. Това, че научната фантастика е дидактична също има малко нужда от доказателства. Удоволствието, което фантастите изпитват от обясняването на законите на физиката, правната система на тридесети век, принципите на действие на телепортацията, закона за патентите или четириизмерната геометрия, може да бъде открито във всяка книга, която не е дегенерирала в приключенска история с фантастични елементи (8). Научната фантастика си има дори своя любима теология. Също като съвременните психоаналитично-ориентирани писатели, които изглежда не могат да пишат без да разяснят поне веднъж едиповия комплекс, така и фантастите с любов се спират на идеята за разтягане на времето, което е следствие от пътуването със скорост, близка до тази на светлината. Науката е за научната фантастика (по пътя на аналогията) това, което е било средновековното християнство за създадената с дидактична цел средновековна литература. Предположението ми е, че съвременната литературна критика (която не е създадена, за да разглежда подобен материал) не е идеалният инструмент за изследване на един вид литература, която е ясно, нарочно и дръзко дидактична. (Модерната критика изглежда среща същите проблеми при разглеждането на contes philosophiques от 18 век, които професор Сувин цитира сред предшествениците на научната фантастика.) Със сигурност, ако някой е решен да анализира дидактичната литература, той трябва първо да знае каква система от вярвания или идеи изгражда същността на дидактизма. Един модерен критик, който се опитва да разбере научната фантастика без да е запознат със съвременната наука, е в положението на изследовател на Средновековието, който се опитва да чете Пиърс Плауман без да има дори бегла представа за средновековния католицизъм. (Или, най-вероятно, като модерен критик, който се опитва да разбере Бертолт Брехт без да има знание за марксисткия икономически анализ, освен едно мъгляво по природа и зле информирано недоверие.) Един виден критик (койно сега е по-запознат с нещата) ми зададе веднъж, по време на обсъждането на роман на Кърт Вонегът, следния въпрос: "Но когато стигнете до научната част, вие не си ли я измисляте просто?" Отговорът, разбира се, е не. Научната фантастика не трябва да се изправя срещу това, което е известно. Единствено в области, където нищо не е известно - или където знанието е несигурно - "измислянето" е позволено. (Дори тогава, това, което се измисля, трябва са е систематизирано, убедително, логически издържано и не трябва да е в опозиция на това, за което вече се знае.)

Разбира се, дидактичната литература не казва винаги нещо ново на хората; често им говори за това, което те вече знаят и преразказването се превръща в свещен ритуал, който е в полза на всички участници. В научната фантастика има нещо от това, въпреки че (за разлика от ситуацията със средновековното християнство) то не се счита нито за необходимо, нито за желателно от много читатели. Има научна фантастика, която се концентрира върху области, които са на ръба на известното. Има дори фантастика, която игнорира известното. Последното е лоша фантастика (9).

Как би могъл един критически подход, който е създаден за изследването на пост-средновековната литература, занимаваща се с лични съдби, светски проблеми и пресъздаването на това, което е (вместо на това, което би могло да бъде), да изясни научната фантастика?

Научната фантастика представлява едно странно ехо от нагласите и интересите на прединдустриалната, предренесансовата, предсветската и прединдивидуалистичната култура. От опит знам, че изследователите на Средновековието приемат по-лесно и по-топло научната фантастика, че те биват по-често привлечени от нея, че нейният дидактизъм не представлява проблем за тях и че те се наслаждават на тази литература много повече отколкото изучаващите по-късни литературни периоди (10). Както всъщност и градостроителите, архитектите, арехеолозите, инженерите, рок-музикантите, антрополозите и почти всеки друг, с изключение на професорите по английски.

Без знание за или признаване на "теологията" на научната фантастика - която е самата наука - какъв вид критика може да бъде приложен към определени фантастични произведения?

следва продължение...

превод: В. Полеганов, 2005

6 comments:

Anonymous said...

Звучи чудесно (макар и малко общо за вкуса ми дотук; да видим какво следва).

Само това изречение ме усъмни: "човекът в главна роля е ако не Обикновения човек, то поне една идеализирана версия на Свръхобикновения човек". Точно така ли е казано в оригинала? Не помня много обикновени хора във фантастиката, която съм чел...

vladimir said...

"Everyman" е в оригиналния текст. "Обикновен" ми се видя най-близко. Струва ми се, че ги има тези хора в произведенията от жанра, но, понеже обстоятелствата ги променят, оставят друго впечатление. А и как няма да се променят, като има толкова много готини професорски щерки за спасяване и толкова интелектуален потенциал за използване ;).

Есето се опитва да посочи най-удобната позиция за разглеждане и анализиране на жанра на хора, които искат да се занимават с това. Затова е общо - то е насочено и към 'литературните' критици, които не са чели и една фантастична книга, но правят оценки. Ръс не е и толкова стряскаща, колкото са Дилейни (според когото трябва да научиш цял набор от нови знаци, за да четеш фантастика) и Сувин (който ти говори за когнитивно отчуждаване), въпреки че теориите им са нейна основа. Тя е по-подкрепяща някак, не те хвърля в дълбоките води на тази елитарна форма на изкуство ;). Идеално като за въведение в жанра.

Доста ме изненада тази страстна апология на науката и научното мислене от нейна страна, но съм съгласен с почти всичко :). А и тя е била и от двете страни и разполага с повече информация и опит, отколкото средностатистическия фантаст, тръгнал да защитава жанра - завършила е литература и театрознание (в Йейл); една от най-известните студентки на Набоков. Не се сещам за друг 'наш' човек с по-снобарски background ;).

Всъщност, в това есе се съдържа цялата информация, която хората от клуба онази вечер очакваха да чуят от представянето на студията на Тодоров. Това, както и ентусиазма на Марияна покрай Ръс, ме накара да пусна преведената част и да започна другата половина. И предстои редакция, ама като за начало ще гледам поне математическите работи да са както трябва :).

Anonymous said...

Мен ме притесни "ако не" всъщност - по-скоро бих си представил изречението като "не толкова..., колкото ..."

(Нали помниш кой ти пише в момента? :)

Иначе - "редовият гражданин"? "Сульо Пулев"? :D

А идеята за общодостъпно въведение в обмисленото обсъждане (какви еквилибристики само и само да не кажа "анализиране" :P) на жанра е прекрасна. Две ръчичики за! (От специално мутиралите за целта; другите са на път да се похабят безвъзвратно.)

vladimir said...

Може и мистър Джоунс по Елисън :).

Май трябва да се махне думичката 'поне', защото смисълът е, че макар и да не е Everyman, е версия на Super-Everyman...

А във втората половина, която е готова, има една част за "Машината на времето" с цитати от текста, които няма как да сравня, защото съм взимал книгата от библиотека. Да имаш случайно бг-превода на файл?

Anonymous said...

Чете се тук от дъжд на буря, та чак сега видях въпроса за "Машината"...

Нямам я и не помня къде се пренесе сайтът на Минковски да се провери дали там я има. Пробва ли www.sfbg.com?

vladimir said...

Намерих я Машината. В електронен вариант, където няма заглавия на главите... Руският превод си е със заглавията, но това за Vision-а не е преведено така :(. Оставих го Далечната визия просто. Но сверих името на героинята и на български е Уийна. Руското (Уина) беше като моята идея за звученето, но го промених.