(Междинна може би не е толкова добър превод, но засега е удобен. Пък и не се знае дали идеята ще се задържи достатъчно, за да се появи необходимост от измислянето на адекватно наше прилагателно. Струва ми се, че българският термин, когато го намерим, ще описва въпросното течение + new weird (което още наричаме 'ню уиърд') + speculative fiction (то пак е започнало да набира скорост, гледам) така, както 'фантастика' сега покрива science fiction + speculative fiction.)
Междинното изкуство обединява музиканти, писатели, художници и режисьори, чиито произведения не принадлежат строго към нито един от познатите жанрове, ами обитават пространствата между тях или се разполагат на територията на няколко жанра. Идеята е да се действа между, през, встрани от, покрай, да се пренебрегват границите, да се рушат правилата и т.н. Тя не е нито нова, нито непозната. Съществува още от Новата вълна (когато някои автори започват да използват speculative fiction точно в този смисъл) и ту набира сили, ту заглъхва при всяко следващо течение. Разликата, ако правилно съм разбрал нещата, е в жанра, към борбата срещу чиято ограниченост и използването на чиято граничност са насочени всички усилия. Ако за Новата вълна това е била научната фантастика, за ню уиърд и междинното изкуство целта е фентъзито. Затова повечето автори идват от там. Тук са Джефри Форд (когото водят за новия Бредбъри), Ема Бул (нейно е класическото "фентъзи за технофили" Bone Dance, както и The War of the Oaks) и дори Елън Кушнер (автор на Thomas the Rhymer и Swordspoint; заедно със Стивън Бруст, основна фигура в течението "фентъзи на нравите"). Не видях име на някой 'действащ' фантаст или поне минал покрай фантастиката, освен ако не броим Джеф Нуун за такъв (когото някои погрешно смятат за киберпънкар, а аз [предполагам не чак толкова погрешно ;)] - за аванпопър).
Мисля, че, както и при ню уиърда, няма да е голямо изхвърляне, ако предположа, че корените на междинното изкуство са (естествено) в зараждането на постмодернизма и ефекта от появата му върху фантастичната литература или по-конкретно - обичайните заподозрени: Муркок, Балард, Дилейни, ранният Зелазни, Елисън...
И като стана въпрос за Дилейни :) - неговите истории от Невериън или са междинноТО изкуство, или пак нещо не съм разбрал. Четирите тома (три с разкази и повести и един роман) включват фентъзи, философия, литературна теория, автобиография, квазиисторическа литература. Една млада математичка попада на текст от 900 думи, известен още като The Culhar fragment The Missologhi codex, който е достигнал до наши дни в превод на няколко езика, но не и в оригинал. Тя решава да направи нов превод, сравнявайки всички досегашни и използвайки разни трикове от лингвистиката и математиката. Някой си Самюъл Дилейни попада на новия текст и решава, че е добра идея да напише няколко произведения в стил 'меч и магия', чието действие да се развива във времето (точно преди раждането на съвременната цивилизация) на оригиналния фрагмент. Първата му книга, Tales of Neveryon, излиза през 1978 г. с послеслов от археолога С. Л. Кърмит, писан за превода на математичката (която се казва К. Лесли Щайнър). По-късно, от кореспонденцията между въпросния археолог и един (напълно реален) учен от Йейл (Charles Hoequist) се разбира, че послесловът съдържа доста неточности - от преводи от латински и старогръцки, до непознаване на историческите периоди. Дискусията засяга и фентъзито, за което арехеологът не знае нищо - дори, че негов послеслов е публикуван към произведението (той има доста пренебрежително отношение към жанра: "And who is this Delany?"), и благодарение на което реалният учен е попаднал на неточния послеслов и информацията за преводите на древния текст.
В следващите книги "този" Дилейни става още по-реален, защото към роящите се всевъзможни видове текст се присъединяват и абзаци от (истинския) му дневник от онова време (1984 г.), статии върху СПИН от (истински) медицински списания и вестници, впечатления на (истински) хора от все още напознатото тогава нещо СПИН, което е като отражение на непозната чума от един древен свят на дракони и потънали градове, поробители и борци за свобода.
Дилейни действа между, през, встрани от, покрай жанровете. Текстът се променя, изкривява, скача от фантазия в реалност и обратно. И общото впечатление непрекъснато е за фентъзи.
Друг възможен предшественик, за когото се сещам, е вече обявеният за дядо на ню уиърда Мървин Пийк. Неговата незавършена трилогия, Gormenghast, също доста междинее. Огромен замък, незнайно къде и кога, заобиколен от вълшебна (или прокълната) гора и селца, населени от хора, които внезапно остаряват след като преминат юношеството и започнат годините на ранна младост. В замъка: ексцентрични личности, отдадени на странни и безкрайно сложни ритуали. Отвъд гората: свят с по-скоро научно-фантастична атмосфера. Трилогията спира по средата на последната книга - когато главният герой (Тит Гроун) напуска Горменгаст и тръгва по света. Замъкът от миналото му и земята, в която отива, са напълно различни - Тит попада (и остава) точно между тях. Оттогава и текстът е между фентъзи, готика, фантастика, сюрреализъм. Но общото впечатление и тук е за фентъзи.
Ще видим как ще се развие това начинание. Ще е хубаво да получи по-голяма известност, за да промени отношението към фантастичното - да не се смята за шаблонно (независимо дали шаблоните са бластери или мечове), а за живо и динамично като въображението, което се предполага, че го ражда. Стига хората да прегърнат идеята, а не просто да възприемат жаргона (което е най-лесното - идеи малко, определения, както показва един по-горен абзац, много :)).
Има ли почва у нас междинната литература? Със сигурност; даже се надявам скоро да започнат да никнат разни неща. Същото важи и за ню уиърд. Като за начало, можем да започнем да търсим предшествениците и на двете течения в българската литература. Трябва да е писател, когото нито един жанр не може да удържи. Янчо Чолаков?
No comments:
Post a Comment