7/11/2006

Нощната лампа на Джак Ванс

Тези дни четох Джак Ванс и за пореден път останах удивен от този писател. С всяка следваща книга виждам като все по-логични думите на почитателите му, според които той не пише фантастика, а някакъв друг вид литература. И наистина, остроумните диалози, проблемите на героите, описанията, пищният език, странните общества от неговите романи идват като че ли не от бъдещето, а някъде от световете на литературата на 19 в. Ванс е много по-близко до Достоевски, Харди или Джейн Остин, отколкото до Азимов или Хайнлайн. Night Lamp е само потвърждение на това.

Основната й тема, както при повечето фантастични романи на Ванс, е пътят към възмездието. Този път обаче, главният герой стигна твърде далеч, а 'злодеят' плати незаслужено висока цена. Точно това ме удиви. Приемам го по-скоро като плюс, отколкото минус, въпреки че затворих книгата възмутен от Джаро Фат, баща му и любимата му Скърл Хутсенрайтър. Всички останали плюсове бяха очаквани: стилът на Ванс е все така размазващ и все още изграден с помощта на предимно най-нискочестотните в английския език думи, интересни неологизми и невероятно забавни бележки под линия, цитати от енциклопедии и философски трудове. Night Lamp излиза през 1996 г., пет десетилетия след началото на кариерата на Ванс, и ексцентричността и екстравагантността са все така живи, както са били и в началото на '50те.

Има и минуси, разбира се. Романът не е стегнат и достатъчно фокусиран. На не едно и две места историята се отклонява и мотае в продължение на доста страници из нямащи много общо с основната сюжетна линия пространства. Това са главно описания на странни общества и необичайните им ритуали. В повечето случаи е интересно, но като цяло е натоварващо. Първата половина от близо 400 страничното произведение е отделена на социалния живот на планетата Галингейл, където израства главният герой след като семейство антрополози го спасява от смърт от пребиване и го осиновява. Съвсем малко от тази част на историята има значение за втората половина на разказа, където всъщност започва истинският сюжет.

Историята накратко: Джаро Фат не помни нищо от миналото си. Когато осиновителите му го намират, той е изплашено и полуживо дете, което съвсем скоро е загубило майка си и чува странен глас в главата си. Единственият образ, който е останал в паметта му, е този на мъж с блестящи като четиривърхи звезди очи. Джаро знае, че това е убиецът на майка му и неговият евентуален преследвач. Оказва се, че това не е съвсем така. Годините минават, злодеят не се появява, а миналото на Джаро продължава да тъне в мрак. Интересното е, че читателят разбира кой всъщност е убил майката (и по колко жесток начин) още на 20 страница, когато Ванс отделя няколко абзаца, за да ни каже, че е нормално Джаро да 'изключи' след като е станал свидетел на подобна сцена. Няма да издавам убиецът (това дори и героят, извършил злодеянието, не го разбира), защото важното в случая е, че възмездието се оказва не чак толкова оправдано, както е в другите романи на автора. Обикновено героите на Ванс губят страшно много по пътя към отмъщението и поемат по него след като вече са били лишени от много. Как се чувстват и какво се случва във вътрешния им свят почти никога не достига до читателя. Ванс не пише психологически романи. В Night Lamp Джаро Фат не само губи почти всичко - истински родители, осиновители, брат, роден дом, но и наказва прекалено тежко останалите. Никъде не се казва, че е стигнал твърде далеч или че е заслепен, но аз не останах с друго впечатление. Цялата драма се разиграва на истинския роден свят на Джаро и майка му - планетата Фейдър, обикаляща Нощна Лампа. Това е самотна звезда на края на цивилизацията, открита преди хилядолетия от група биолози, които се установили там завинаги. Експериментите им довели до разделянето на обществото на четири групи: странни аристократи, които не работят и живеят в приказно красиви, но западащи, палати; диви получовешки номадски племена, наречени Локлор; изкуствено създадени хуманоиди - Сейшаний, които вършат цялата работа на планетата; призрачни създания, обитаващи криптите под замъците, а понякога и самите замъци. Обществото е изолирано, потънало в странни привички и водено от не по-малко странна естетическа философия. Но самата драма се корени в съвсем близка до нашата реалност причина: финансови злоупотреби. И това е единственото сигурно и доказуемо прегрешение на Асрубал, главният лош, който в края на романа загубва живота си при особено интересни обстоятелства.

Night Lamp е един от последните романи на Джак Ванс и май последният със сюжет - за следващите му два, Ports of Call и Lurulu, казват, че били просто разходка из Gaean Reach (вселената, в която се развиват почти всичките му фантастични произведения). Сигурен съм, че това е и най-интересната му книга от романите за Принцовете демони насам. Не бих я препоръчал на начинаещи вансианци, но не мога да си представя дългогодишен почитател на автора, за когото особената в морално отношение история да не представлява интерес.

3 comments:

alvin said...

Преди време някой (или нещо, не помня) страшно ме запали по Джак Ванс и аз бързо си купих "Залезът на Земята".
Прочетох 20 страници и я захвърлих :/ Стори ми се прекалено приказна и помпозна. И банална откъм магически имена. Друг спомен нямам.
Ти имаш ли обяснение защо така се получи? Да не би да бъркам нещо?..

armydreamer said...

Тази книга ме направи фен на Ванс :). Тя обаче е първата му издадена и си има трески за дялане. Историята (и стилът) наистина са помпозни, но това е част от очарованието на Ванс - четеш го и се чудиш как може дори най-големите отрепки сред героите му, които не са и помирисвали книга, да говорят като професори по лингвистика или литература. И всички са безкрайно екстравагантни като поведение, много изобретателни по отношение на обидите по време на някой спор или проста препирня. За мен си е истинско забавление :).

От четирите книги в поредицата, втората (Очите на Горния свят) е най-яка. Жалко, че не я издадоха.

За магическите имена. Казват, че книгите за Залеза на Земята съдържат най-оригиналните имена на заклинания в цялото фентъзи. Не знам, никога не съм ги сравнявал с други.

Препоръчвам ти двете повести на Ванс, които са преведени на български - "Господарите на драконите" и "Лунният молец", макар че съм почти убеден, че преводът ги е съсипал. Но като история и двете са по-добри от "Залезът..." Втората е идеален пример за творчеството на Ванс. Включени са в сборниците на "Неохрон" - SF/Thriller.

alvin said...

Ще пробвам "Залезът..", и без това я подготвих за излитане - стои до нощната лампа и тръпне, горката ;)
Ако ми хареса, ще потърся и тези повести. 10х :)