Разни начала

Преди време във форум Фантастика dir.bg имаше тема за първите изречения в един роман и тяхното значение. За мен те са важни. Следват някои начала, които са ми направили силно впечатление. Някои от тях са си като завършени произведения :):

"Да ви призная: пациент съм в психоклиника, моят болногледач ме наблюдава, почти не ме изпуска от око; защото на вратата има шпионка, а болногледаческото око е от онова кафяво, дето не може да прозре мен, синеокия."

"Консулът на Хегемонията седеше на балкона на абаносовия си космически кораб и свиреше “Прелюдия в до диез минор” от Рахманинов на древно, но добре поддържано пиано “Стенуей”, докато в блатата под него скачаха и ревяха огромни зелени гущероподобни твари."

"Прелиствам белите страници на снега."

"It is possible I already had some presentiment of my future. The locked and rusted gate that stood before us, with wisps of river fog threading its spikes like the mountain paths, remains in my mind now as the symbol of my exile. That is why I have begun this account of it with the aftermath of our swim, in which I, the torturer’s apprentice Severian, had so nearly drowned."

"He speaks in your voice, American, and there's a shine in his eye that's halfway hopeful.
It's a school day, sure, but he's nowhere near the classroom. He wants to be here instead, standing in the shadow of this old rust-hulk of a structure, and it's hard to blame him - this metropolis of steel and concrete and flaky paint and cropped grass and enormous Chesterfield packs aslant on the scoreboards, a couple of cigarettes jutting from each."

"to wound the autumnal city.
So howled out for the world to give him a name.
The in-dark answered with wind.
All you know I know: careening astronauts and bank clerks glancing at the clock before lunch; actresses cowling at light-ringed mirrors and freight elevator operators grinding a thumbful of grease on a steel handle; student riots; know that dark women in bodegas shook their heads last week because in six months prices have risen outlandishly; how coffee tastes after you’ve held it in your mouth, cold, a whole minute."

"A screaming comes across the sky. It has happened before, but there is nothing to compare it to now."

"She was fifteen and she flew.
Her name was pryn – because she knew something of writing but not of capital letters."

"Call me Ishmael."

"They caught the kid doing something disgusting out under the bleachers at the high-school stadium, and he was sent home from the grammar school across the street. He was eight years old then. He’d been doing it for years."

"През осемнадесети век във Франция живееше един човек, който бе от най-гениалните чудовища на тази не съвсем бедна откъм гениални чудовища епоха."

"He – for there could be no doubt of his sex, though the fashion of the time did something to disguise it – was in the act of slicing at the head of a Moor which swung from the rafters."

"- Money ...? in a voice that rustled."

"Mary Sabon once said of my brother Duncan Shriek that ‘He is not a human being at all, but composed entirely of digressions and transgressions.’"

"Планината прокърви на третия ден на разсъмване."

"Под уриненожълтото слънце, през пустата и обширна равнина се придвижваше този следобед Самотния редник, възседнал снежнобяло чифтокопитно и препасал през талия своята неизменна микенска рапира със самонасочващо се острие, изкована от слънчев лъч за някой смелчага преди твърде много години – тогава ужким един куц, но могъщ майстор държал с оксидирали щипци лъча и го налагал с млатилото си, докато насочената светлина не придобила нужната за всяко сечиво стегната форма."

"Седмицата преди отпътуването им за Аракис, когато суетенето около последните приготовления бе стигнало почти до непоносимо безумство, някаква стара вещица дойде да посети майката на момчето Пол."