Непреведеният Франк Хърбърт: 2

едно

The Soul Catcher: Това е единственият нефантастичен роман на Франк Хърбърт. Някои го водят фентъзи, но много малкото фантастични елементи, неголямото им значение в историята и факта, че ги забелязваме през очите на герой в променено състояние на съзнанието, говорят най-много за магически реализъм. Почти съм сигурен, че Хърбърт няма по-подценен роман. Всички отзиви, които съм чел за него, са изцяло положителни, но произведението и до днес остава пренебрегнато и май от трийсетина години е извън печат. Жалко, защото историята е изключително силна и много убедителна. Интересно е, че няколко години след публикуването на Soul Catcher, Америка става свидетел на почти идентична на описаната в романа история. А тя е: сестрата на главния герой (индианец, студент) умира след брутално изнасилване от бели и той решава да отмъсти за всички зверства на белия човек, като призове Ловеца на души (дух на смъртта от вярванията на неговото племе) и стане изпълнител на волята му на земята. За целта отвлича Невинен (12-годишно момче), когото да принесе в жертва. Следва пътешествие из резерватите и горите на Северна Америка, по време на което жертва и похитител изграждат изключително силна връзка помежду си. Краят е много силен. Има и много екшън – преследване, престрелки, агенти на ФБР и бойно настроени индианци.

Direct Descent: Доста слаб роман, сглобен от по-ранни разкази, който Хърбърт публикува някъде между The Jesus Incident и Бог Император на Дюна. Нямам идея защо. Не че историята е лоша, просто не е за толкова голяма форма. Земята е нещо като огромна библиотека, хранилище на знанието на разселилото се из звездите човечество. Обитателите й са мирни библиотекари, а цялото място силно напомня за индиански резерват. В един момент на планетата пристигат военни, които искат да използват натрупаното знание, за да водят война. Отново интересно решение на края на романа, което ме изненада приятно. Стилът е съвсем прост, има много пряка реч

Man of Two Worlds: Роман, писан в съавторство с Брайън Хърбърт – бездарният син на Франк. Книгата е с интересна идея, но реализацията й е отчайващо слаба. Това се дължи изцяло на факта, че 90% от произведението е написано от Брайън. На баща му са оставени няколко кратки глави, които се разпознават лесно. Вселената от Man of Two Worlds е дело на всемогъщата раса Дрийн. Това са същества, които могат да превръщат мислите и фантазиите си в реалност и така са създали всичко около света си, Дрийнор. Включително Земята. Нашата планета се развива бързо и бурно. На път е да открие как се пътува из звездите със скорост, надвишаваща тази на светлината, а това не е добре, защото така Дрийнор ще стане достъпен за несъвършените и противоречиви човешки същества. Човекът от заглавието е земянин, в който попада един млад Дрийн след като корабите на двамата се сблъскват по погрешка. Всъщност, не е точно сблъсък, защото Дрийнът се движи из космоса, пренасяйки се мигновено от точка в точка и една от точките се оказва главният герой и неговия кораб. Следва позната на почитателите на фантастиката история за две същества в едно тяло, която е била развивана по-добре от други автори. Плюс доста екшън и разни други клишета. Главният герой е като взет от много слаба книга на Хари Харисън, а извънземният е нещо като дрийнорския Холдън Колфийлд - комбинацията е плачевна. Главите, писани от Франк Хърбърт, са тези, чието действие се развива на Дрийнор. В тях се говори за политика, религия, съзнание и други любими на любимия ни писател теми. Дрийнорците са мъдри, мързеливи и не особено динамични, но главите с тях са най-хубавото нещо в тази книга.