7/12/2007

Песента на Кали

Видях, че скоро ще излиза на български и се сетих, че така и не писах за нея, макар че я четох скоро и може да се каже, че бях донякъде впечатлен.

Дебютният роман на Симънс се води смесица между хорър и фентъзи, но не е нито едно от двете. Освен ако намеренията на автора и желанията на издателя са основни в определянето на жанровата принадлежност на едно произведение. И наградите, които то получава. В случая - Световна награда за фентъзи. Тя е давана на далеч по-добри и далеч по-истински фентъзи романи, но мога да си представя защо Симънс я е взел. Изключително плътната атмосфера, плашещо живата Калкута от книгата (там се развива действието), типичните за автора препратки към чужди произведения (задължително комбинация от по-стари класици и един модерен автор, пожелателно е да е нобелов лауреат) и интересните образи са използвани, и то успешно, точно по един светостроителски начин, както си и трябва при писането на фентъзи роман.

Но това е всичко. За да не преразказвам сюжета, тук има инфо.

В "Песента на Кали" почти няма фантастични елементи, освен едно, недоказано като такова, връщане от смъртта и една кратка сцена с участието на (може би) самата богиня, в която всичко е като взето от Tomb Raider... Главният герой е ненадежден разказвач и му се случват доста неща, които го карат да говори (пише) под афект, което подсилва двусмислеността на всички събития. Голямата Идея се връзва с представата за фентъзи-роман: Кали е олицетворение на Злото в цялата Вселена, което действа на много нива и в много светове и т.н. Самата Индия е достатъчно различна за нас, за да направи обстановката убедителна. Но няма нищо друго. Симънс е написал по-скоро литературен трилър, който има един-два елемента от жанровете, занимаващи се със свръхестественото. Хубавото е, че няма много от типичните за него самоцелни хорър-сценки, каквито развалиха и без това не особено силния роман "Кухият човек" и които подправяха от време на време Хиперионите (където си бяха повече на място.)

В заключение, "Песента на Кали" е много добър дебютен роман от един добър писател, в който се виждат повечето идеи (и, за съжаление, абсолютно всички литературни трикове), които 'зрелият' Симънс ще доразвие или повтори по-късно. Чете се на един дъх и успява да въздейства на няколко нива. Става за фенове и нефенове. Идеално четиво за лятната почивка.

1 comment:

Hazel Baggins said...

Благодаря, чудех се дали да я отпочвам и това наклони везните в посока "да".