1/21/2009

За НФ, утопиите и градовете

Това е нещо, което се надявам да е интересно за всички, интересуващи се от образа на града във фантастиката (и фентъзито). Отдавна искам да го преведа и най-накрая намерих време да го направя, макар и отгоре-отгоре и с леки съкращения.

Текстът по-долу е от дискусия между Дилейни и студенти върху романа
Trouble on Triton: An Ambiguous Heterotopia. От подзаглавието е ясно, че книгата е в нещо като диалог с "Освободеният" на Ле Гуин и затова разговорът в един момент опира до отношението на Дилейни към класиката на Ле Гуин, изразено в известното му есе "To Read The Dispossessed". Съвсем накратко и опростено, в есето Дилейни пише, че неуспехът на романа на Ле Гуин се дължи до голяма степен на това, че тя се е опитала да напише научно-фантастичен роман, прилагайки утопични похвати. Дилейни разделя НФ от утопичната и антиутопичната литература и смята, че утопията е (потенциално) репресивно общество. В рамките на обяснението на думите си за книгата на Ле Гуин, Дилейни, казва:

"В няколко свои есета и тук-там в някоя поема, У. Х. Одън споделя, че имаме четири модернистки начина на гледане на света: едната гледна точка Одън нарича Нови Йерусалим. Нови Йерусалим е технологичният супер-град, където всичко е светло, блестящо и чисто, а проблемите са решени чрез изцяло полезното приложение на науката. От другата страна на Нови Йерусалим е Прекрасният нов свят. Това е градът, в който всичко е под режим, стандартизирано, и всеки носи една и съща униформа. Двата града може и да са един и същи, но погледнат от различни ъгли. Тук не става въпрос толкова за реална разлика между самите градове, колкото до разлика в характера на наблюдаващите. По същия начин, отбелязва Одън, тази двойка си има свой селски двойник. Има хора, които виждат извънградския живот като това, което Одън нарича Аркадия. Аркадия е онова прекрасно място, където всеки яде естествени храни и където не се допускат машини по-сложни от тези, които обикновеният човек може да поправи за час. Из Аркадия веят леки бризове, падат нежни дъждове, пеят птички, а поточетата бълбукат. Но другата страна на Аркадия е Земята на мухите. В Земята на мухите огън, потоп и земетресения – заедно с глад и мор – непрекъснато влияят пагубно върху качеството на живот. И ако те не успеят да го влошат, то ужасът на войната е винаги нащрек зад хълмовете, за да трансформира селото в претъпкан, покосен от чуми и паразити средновековен крепостен град под обсада. Но отново, обръща внимание Одън, имаме едно темпераментно в основата си разцепление. Онези, които са привлечени от Нови Йерусалим, винаги ще виждат селския живот като Земята на мухите, най-малкото като потенциално такъв. За привлечените от Аркадия градският живот винаги ще представлява някаква форма на Прекрасния нов свят.

В продължение на няколко години смятах, че НФ може като цяло да бъде разглеждана като комбинация от тези четири образа: и четирите, както чрез присъствието, така и чрез отсъствието си, винаги ми говореха от всеки НФ текст. Играта между тях е онова нещо, което не позволяваше на НФ да бъде утопична или дистопична. Смятам, че постмодерната ситуация е добавила най-малко още два образа към тази галактика – ако не я е разрушила напълно. Един от тях е урбанистичният образ на Джънк Сити – много различен град от Прекрасния нов свят. Джънк сити се ражда, разбира се, като феномен на покрайнините, населени от работническата класа: представете си колата, от която липсват половината двигател и три от гумите, и която от четири години стои навън до хладилника без врата. Като дете за първи път се сблъсках с Джънк сити в кашоните с изхвърлени от военните електронни части, които се продаваха за по 25 или 75 цента из целия Рейдио роу по Канал стрийт. Но Джънк сити се проявява истински и изцяло в онзи хай-тек момент, когато всичко това завладее дома или квартала ви: масичката за кафе, облегната на купчина касетки от видеоигри, или чекмеджето, пълно с всякакви слушалки от уокмени, или изгорялата сграда в гетото, пред която миналогодишните компютри, които тогава са стрували $5000, са струпани на улицата, за да ги вземат боклукчиите (или първият, който се докопа до тях), защото офисът, който се бори за ниския наем тук, ги сменя с тазгодишни, които правят пет пъти повече неща и струват три пъти по-малко: тук имаме образ на техно-хаос, който е напълно различен от налагащия режими Прекрасен нов свят, и то хаос, какъвто нито Хъксли в началото на 30-те, нито Оруел в края на 40-те биха могли да си представят. Джънк сити си има и положителна страна: това са лоу теките, които живеят в геодезичната суперструктура над Найттаун в Гибсъновия „Джони Мнемоник”. Можете дори да го зърнете сред тези, които се наслаждават на градския хаос в моя Dhalgren, или пък на нелицензираните сектори в сателитните градове на Triton. Пейзажът, замърсен от технологични остатъци, е може би кореспондиращият извънградски отговор в тази двойка. Даже има и развиваща се позитивистична традиция в рамките на тази, в основата си, ужасяваща среда; имам предвид такива пленителни творби като "Вирикониум" на М. Джон Харисън, в който замърсеният, отровен пейзаж се превръща в място на изключително деликатна и декадентска красота в „културата на следобеда”. Но независимо как ги опознаваме и противопоставяме, тези диспозиции са онова, което предпазва НФ от сковаване и застиване в идеализма (в марксисткия смисъл) и заблудите на мащабното социално инженерство, които характеризират утопичното мислене, и които, на практика, дебнат в очакване да превърнат утопичните инструменти в потисничество."

Рейдио роу, което е определение за битак за електроника в който и да е град, е било реално място в Ню Йорк, пак осеяно с магазини за такава техника, но разрушено през 1966, за да бъдат издигнати кулите на Световния търговски център. Те, в сегашния си "вид", са може би знак за образа на друг град - този, който е под постоянната заплаха от някакво разрушение. Какъвто е и Тетида на Тритон, меджду другото, който и без това е вдъхновен от Ню Йорк.

А "културите на следобеда", както и "културите на вечерта" (по Харисън, ако не се лъжа) се отнасят към световете от залеза и преди залеза на Земята във фантастиката и фентъзито. Най-ярките примери за първото са "Умиращата Земя" на Ванс, "Книгата на Новото слънце" на Улф и великолепните Dancers at the End of Time на Муркок. А двата романа на Матю Хюз, които "Бард" издаде в ИСФ, съдържат истории от второто. Те са от "следобеда".

5 comments:

Anonymous said...

Много яка статия. Това от онези лекции, които ми даде да гледам, ли беше?

vladimir said...

не. ако правилно съм разбрал за лекциите де :). онзи линк беше литературно четене на Dark Reflections. А днес разбрах, че Дилейни и Ле Гуин са от анти-антиутопичното поколение (според автора на статията така трябва да се нарича Silent Generation-a преди бейбибумърите) и, според Фредрик Джеймисън, Ле Гуин, Дилейни и Дик са от онези, които виждат в утопията прото-тоталитаризъм и все пак отказват да приемат, че няма алтернатива на либералния капитализъм. Интересно е: "... but some of them (Jameson points to Philip K. Dick, Ursula K. LeGuin, and Samuel R. Delany, for example) refused to accept the postwar consensus that there was no longer any alternative to liberal capitalism. This double-negative worldview is difficult to articulate, nearly impossible to translate into action. No wonder the Anti-Anti-Utopians were -- like the Postmoderns -- dubbed "Silents."

Anti-Anti-Utopians are a betwixt-and-between generation; its members look upon the competing ideologies and discourses of older and younger generations with a certain amount of detachment -- sometimes cynical, sometimes anxious, sometimes humorous. This doesn't mean they're un-idealistic. Thomas Pynchon, Morris Dickstein, Woody Allen, for example: They critique the excesses of the Establishment and the counterculture alike, and in so doing articulate -- in a negative fashion -- an ideal. No wonder Anti-Anti-Utopians tend to admire Adorno so much."

Anonymous said...

Владо, това би ли го пуснал за материал в някой следващ алманах "ФантАstika"?

vladimir said...

Ако е за по-нататъка и има възможност да е по-обширна статия, защото това е малко схематично, да :)

Anonymous said...

За след май месец говорим със сигурност.

Но разчитам _ти_ да го пратиш - знаеш как съм през лятото