Свинщини

Неясно кога в бъдещето Франция се разпада постепенно в резултат на бурни политически промени и влошаващ се климат. Главната героиня на романа "Свинщини" на Мари Дарийосек си намира работа в парфюмериен магазин. Ухажвана, унижавана и използвана от всякакви клиенти, а всъщност и от всички хора, с които общува, тя постепенно започва да се превръща в прасе. Трансформацията й отвращава някои, докато възбужда други. Самата нея пък превръща от абсолютно пасивен обект с не особено блестящ ум в активно мислещо същество.

Дарийосек използва класически сюжет от фантастичната литература - този за метаморфозата, за да коментира един от основните социални проблеми - обективизирането на жените. Но книгата, въпреки препратките към "Животинска ферма" и "1984", не е предимно политическа сатира или предупреждение. Не е и някакъв есенциалистки трактат за животинското у нас, човешкото в животните, истинските жени и истинските мъже. Не е и поредният "мъжете са свини" лозунг, макар че сцените, в които богати господа подивяват при вида на достъпната и позволяваща всичко свиня, говорят за обратното. И, последно, книгата не е за свинщините, които си причиняваме един на друг и всички заедно на Майката Земя, колкото и сериозно да е застъпен екологичният елемент. "Свинщини" е, както казва самата Дарийосек, роман за съзнанието. За всичко, което го оформя, ограничава, разширява. И за онези невидими социални механизми в обществото, които градят езика ни, телата ни и взаимоотношенията ни.

Главната героиня никога не достига до онова ниво, от което да може да види тези механизми, камо ли да ги отнесе към собствената си трагедия. Тя няма капацитет за есеистични отклонения, в които да громи патриархалния ред, корумпираните политици, студените, кастриращи майки и онези хора, които не виждат в другите нищо повече от парче месо. И все пак, в "Свинщини" четем за всичко това. Стилът е прост, даже по-сложните и редки фрази и думи са в курсив и с уточнение от героинята, че й е било трудно да си ги спомни. Хуморът и наблюденията режат, отчасти благодарение на неочаквания си източник - една глупава повлекана, абсолютна свиня, точно за да ни се покаже, че нищо, което си мислим, че е по дифолт, не е такова. Страниците са малко - около 100. Щрихите на света от бъдещето - напълно достатъчни, за да се игради плътна картина. С по едно-две изречения стават ясни политическите промени, идеологическите трусове, архитектурните преобразувания на Париж и случващото се с околната среда. Има автори, които успяват в малко думи да компресират комплексни взаимоотношения, като оставят на читателя избора дали да се занимава с динамиката и подробностите им, или не. Джоана Ръс е такава. Кутси също. Понякога и Дилейни. Дарийосек прави подобно нещо.

Трудно е да се каже дали накрая героинята, срещнала и загубила любовта на живота си в лицето на един върколак, е щастлива. И дали съществуването между човешкото и прасешкото се е трансформирано от примирение в осъзнато трупане на опит и учене от него. Но желанието гласът й да бъде чут, което се проявява чрез желанието да напише книга за себе си, колкото и трудно да й е да държи химикалката в най-свинските си моменти, може би е най-важното. А то е повече от забележимо.

"Свинщини" е едно от 149-те произведения с фантастични елементи, включени в списъка с 1000 задължителни книги на "Гардиън".