Краткият и удивителен живот на Оскар Уао

За Жуно Диас се заговори доста, когато преди една година дебютният му роман, The Brief and Wondrous Life of Oscar Wao, спечели "Пулицър". Книгата стана и втората с тази награда, на която списания и критици от нашия малък жанров свят обърнаха повечко внимание след Пътят на Кормак Маккарти. Причините? Абсолютната любов на Диас към фантастиката и фентъзито във всички негови интервюта. Желанието му да остане известен като "доминиканския Самюъл Дилейни". Турне из Щатите за представяне на наградения роман в команията на Дилейни (който пък представяше все още непубликуваната си нова книга). И най-вече - самото съдържание на The Brief and Wondrous Life of Oscar Wao.

Най-краткото описание на романа е: семейна емигрантска сага. Нещо, което би се харесало на журито за връчване на "Пулицър", но най-вероятно би отегчило читателите на фантастика, особено, когато въпросната семейна сага обхваща малко от настоящето, много от миналото и нищо от бъдещето. Стилът пък е игрив, претенциозен, наблъскан с препратки, украсен с бележки под линия, които на пръв поглед са исторически и журналистически материали, а на втори са разкази на един обикновен човек с чудесно чувство за хумор. Структурата е разчупена, точно както я правят Големите. Разказват много герои, от първо и трето лице, от различни времена, отзад-напред. Понякога авторът държи да каже, че това в момента е художествена измислица, която той в момента пише. Може би. Друг път някой от героите взима думата и се обръща направо към автора: нещо в стил "Държа да отбележа, че не беше точно така, както го разказваш..." С две думи: успешната формула. Но не и за жанра (или както го нарича Диас: Жанрът!)

По-сложното описание би било: емигрантска семейна сага, която разказва за реални исторически събития и личности, но чрез похватите на Жанра!, история за Любовта и Проклятието, смесица между сатира и магически реализъм, песвдобиография, роман съзнателно конструиран като нещо, което би написал някой надъхан младеж, току-що завършил English & Literature и влюбен в Дейвид Фостър Уолъс. Накратко: успешен съюз между желание за Голям американски роман и любов към Жанровия роман.

Оскар Уао (испанското произношение на Оскар Уайлд) е дебел, грозен нърд, който никога не бил целуван. В живота му има само един наистина близкък до него човек, сестра му Лола, и две големи любови: към Жанра! и жените. Нетипичен доминиканец по отношение на първото и абсолютен що се отнася до второто. Само дето жените и в реалния свят са достъпни колкото Дъщерята на Големия учен от историите от Златния век. Когато мисли за тях, Оскар не може да го прави без помощта на имагинерните светове, в които липсата му на опит в реалния живот е заменена от приключения и страсти на фона на разрушени от апокалипсис пейзажи. Истинският Оскар се влюбва от жена в жена, пътувайки из този космос като герой на приключенска спейс опера от планета на планета. Този от фантазиите няма такива проблеми: винаги се появява навреме, за да Я спаси и Тя да се влюби в него.

Романът, написан, както ни се казва, от един приятел на Оскар и бивше гадже на сестра му - завършилият, да, English & Literature, Джуниър, е изцяло подчинен на подобно фантазмено асимилиране на реалния свят и случващото се в него. Голяма част от действието се развива в Доминиканската република по време на диктатурата на Трухильо. Бруталната действителност е предадена посредством сравнения с тежки времена и мрачни земи от фентъзи и фантастични романи. Трухильо е Саурон, има го Окото му, хобитите, назгулите. Най-силният женски образ използва Гласа, когато трябва да повлияe на някого. Красив, бял третостепенен герой е описан като "мелнибониец". Животът на малкият, черен и дебел, Оскар в гетото е сравнен с живота на мутант от X-Men. Примерите са безброй и отвсякъде, най-много от Властелина и комиските на Алън Мур и Стан Лий. Оскар чете чудесни книги (Октавия Бътлър) и пише непрекъснато, с постоянството, с което се захласва по момичетата. И най-хубавото е, че въпреки изобилието бележки под линия, нито една не е за обяснение на препратките към фантастиката и фентъзито.

Но колкото и да е страхотно изобилието от сравнения със светове от бъдещето, историята се движи назад. От наши дни към най-ранните години на терора на Трухильо. Целта е да разберем как се е случило така, че Оскар е нещастен, какво ще причини ранната му смърт и каква е мисията му в живота. И понеже тази книга е писана от автор, роден в земите на магическия реализъм, романът се превръща от биографията на един човек в хрониката на едно проклятие. Затова и фантастичният елемент присъства. Съвсем за кратко, но запомнящо се.

The Brief and Wondrous Life of Oscar Wao показва едновременно силите и слабостите на жанра. От една страна като инструмент за анализ на света около нас. От друга като пример за това как се изгражда една идентично в покрайнините на всичко. Оскар е Жанрът! Изключително интелигентен и силно маргинализиран. Твърде странен и не за всеки. Това е всъщност една почти автобиографична книга, родена от преживявания, които всеки във фендъма (и нърддъма) ще разпознае моментално. А за онези, които се чудят защо Гласът е с главна буква, остават великолепните разказвачески и стилистични таланти на Диас.