През 2004 г. Октавия Бътлър даде интервю, в което обясни причината за мълчанието й, продължило няколко години, и за новия роман, върху който работи. Причината беше писателски блок, стопирал напълно творческите й изяви и работата й по финалната част от трилогията Earthseed. А новият роман пък беше описан като леко четиво, с което си почива от тежката история в Earthseed (Parable of the Sower и Parable of Talents): роман с повече екшън и на позната на всички тема: вампирите.
Fledgling, въпросното произведение, се появи в края на 2005 г., няколко месеца преди смъртта на Бътлър, която си отиде твърде рано, оставяйки твърде много истории недоразказани. Романът получи доста отзиви, както всяка друга книга на Бътлър, и повечето си приличаха по това, че хората хем не бяха останали с впечатлението за "леко четиво", хем книгата не им се беше сторила толкова тежка, колкото предишните на авторката. Моето впечатление за Fledgling е горе-долу подобно. Тук са някои от най-предизвикателните и шокиращи сцени, които Бътлър е описвала, идеите са както винаги сериозни, но действието в романа е толкова трескаво, има толкова много екшън, че психологическото напрежение и плътност, типични за марката ОБ, са някак разредени, олекотени, малко като затишие пред буря.
Сюжетът е лесен за преразказване: Шори се събужда в мрачна пещера, почти мъртва и без никакъв спомен за миналото си. Тя е единствената оцеляла от унищожена от неизвестни убийци общност. Както рабираме по-късно, общостта е била създадена от майките на Шори (вампири) и техните симбионти (хора). Момичето, което всъщност е на цели 53 години, въпреки младото си тяло, тръгва по пътя към истината за смъртта на майките си, за своята собствена природа и за странната симбиоза, в която вампирите и хората живеят от хилядолетия. По пътя, тя среща баща си и братята си, загубва ги, събира свои симбионти около себе си, загубва част от тях, разбира малко за миналото и настоящето на собствения си народ, наречен Ина, и за генетичните експерименти на някои от тях. Разбира, че и тя е такъв експеримент - вампир, способен да не спи през деня и да излиза за малко на слънчева светлина. Цената за това, както се вижда от самото тяло на Шори, е тъмна кожа и човешки гени: грозен мелез с нечиста кръв.
Както винаги, Бътлър е взела едно клише и си е поиграла с него така, че резултатът да е неочаквано оригинален разказ. Fledgling е история за расизма и семейните взаимоотношения - и двете са характерни за авторката теми. Загубата и изграждането на семейство е централната, а тази за расизма по-скоро набира скорост. За съжаление, другите части от предвидената трилогия никога няма да видят бял свят и много идеи ще останат единствено в зародиш. Сексът е другата основна тема и тази, на която най-много ревюиращи са обърнали внимание. Най-вече заради шока от описанието на интимните отношения между малката Шори и възрастните мъже и жени, които са нейни симбионти. Животът във вампирските общности, делящи се на мъжки и женски, е различен от всичко, което съм чел за вампирите. Бътлър проследява и историята на всичките добре известни ни клишета за кръвопиещите и обяснява защо и как са се появили в културата на човечеството. Връзката вампир-симбионти, която има оттенъците както на сплотено семейство, така и на група любовници, е изградена майсторски от жената в жанра, боравеща най-добре с другостта. Всяка страна дава и получава много, всяка страна има своите предразсъдъци, страхове, желания, но и свои начини да поддържа уникалната симбиоза. Културата на вампирите, достигнала момент на разделение между науката и религията, също получава своя дял от текста.
Резултатът е качествен научно-фантастичен роман, който обаче е само въведение в поредния интересен свят, измислен от Октавия Бътлър. На последната страница, Шори е в очакване на нещо, което, уви, никога няма да се случи: да разбере коя е и какви всъщност са нейните хора.
Fledgling, въпросното произведение, се появи в края на 2005 г., няколко месеца преди смъртта на Бътлър, която си отиде твърде рано, оставяйки твърде много истории недоразказани. Романът получи доста отзиви, както всяка друга книга на Бътлър, и повечето си приличаха по това, че хората хем не бяха останали с впечатлението за "леко четиво", хем книгата не им се беше сторила толкова тежка, колкото предишните на авторката. Моето впечатление за Fledgling е горе-долу подобно. Тук са някои от най-предизвикателните и шокиращи сцени, които Бътлър е описвала, идеите са както винаги сериозни, но действието в романа е толкова трескаво, има толкова много екшън, че психологическото напрежение и плътност, типични за марката ОБ, са някак разредени, олекотени, малко като затишие пред буря.
Сюжетът е лесен за преразказване: Шори се събужда в мрачна пещера, почти мъртва и без никакъв спомен за миналото си. Тя е единствената оцеляла от унищожена от неизвестни убийци общност. Както рабираме по-късно, общостта е била създадена от майките на Шори (вампири) и техните симбионти (хора). Момичето, което всъщност е на цели 53 години, въпреки младото си тяло, тръгва по пътя към истината за смъртта на майките си, за своята собствена природа и за странната симбиоза, в която вампирите и хората живеят от хилядолетия. По пътя, тя среща баща си и братята си, загубва ги, събира свои симбионти около себе си, загубва част от тях, разбира малко за миналото и настоящето на собствения си народ, наречен Ина, и за генетичните експерименти на някои от тях. Разбира, че и тя е такъв експеримент - вампир, способен да не спи през деня и да излиза за малко на слънчева светлина. Цената за това, както се вижда от самото тяло на Шори, е тъмна кожа и човешки гени: грозен мелез с нечиста кръв.
Както винаги, Бътлър е взела едно клише и си е поиграла с него така, че резултатът да е неочаквано оригинален разказ. Fledgling е история за расизма и семейните взаимоотношения - и двете са характерни за авторката теми. Загубата и изграждането на семейство е централната, а тази за расизма по-скоро набира скорост. За съжаление, другите части от предвидената трилогия никога няма да видят бял свят и много идеи ще останат единствено в зародиш. Сексът е другата основна тема и тази, на която най-много ревюиращи са обърнали внимание. Най-вече заради шока от описанието на интимните отношения между малката Шори и възрастните мъже и жени, които са нейни симбионти. Животът във вампирските общности, делящи се на мъжки и женски, е различен от всичко, което съм чел за вампирите. Бътлър проследява и историята на всичките добре известни ни клишета за кръвопиещите и обяснява защо и как са се появили в културата на човечеството. Връзката вампир-симбионти, която има оттенъците както на сплотено семейство, така и на група любовници, е изградена майсторски от жената в жанра, боравеща най-добре с другостта. Всяка страна дава и получава много, всяка страна има своите предразсъдъци, страхове, желания, но и свои начини да поддържа уникалната симбиоза. Културата на вампирите, достигнала момент на разделение между науката и религията, също получава своя дял от текста.
Резултатът е качествен научно-фантастичен роман, който обаче е само въведение в поредния интересен свят, измислен от Октавия Бътлър. На последната страница, Шори е в очакване на нещо, което, уви, никога няма да се случи: да разбере коя е и какви всъщност са нейните хора.
No comments:
Post a Comment