Филип Дик е заслужено култов автор. Днес писателите от неговото поколение, които са все още актуални и на моменти даже напредничави, са по-малко от романите на Алфред Бестър, и Дик е безспорно начело на този своеобразен елит. Благодарение на дружните усилия на Холивуд, няколко издатели и редактори във Великобритания и САЩ и, най-вече, на наповторимия глас на самия автор, Филип Дик се радва на огромно внимание вече близо 25 години. Което е повече от логично, като се има предвид какво и как пише този човек, и което ни казва най-малко две неща: че в литературния свят не всичко се е скапало и че в реалния всичко се разкапва. Не знам как Дик би се чувствал сега, ако беше жив, но знам, че не би се изненадал от нищо – все пак, още в най-ранните му произведения можем да видим образи от наше време. За по-късните да не говорим.
Автор на едни от най-дълбоките в идейно отношение произведения и “баща” на някои от най-касовите екшън-сюжети, Дик е може би най-силната връзка между ‘високата’ и ‘ниската’ култура на 20 в. Макар че романите му не са най-добрият пример за това как се пише, как се градят герои и как се общува с огромни читателски маси, в творчеството на Филип Дик, без да му се налага да търси много, човек може да открие всичко, към което фантастиката някога се е стремяла, и всичко, от което се опитва да избяга. Казано съвсем просто – колкото и да го мейнстримизират, Дик си остава перфектният фантаст.
До края на годината в този блог ще се чества месец на Филип К. Дик (времето тук тече различно :)) и това е нещо като предварителна програма:
Трите най-добри непреведени романа на Филип К. Дик
Филмите по Филип К. Дик
Няколко разочарования от Филип К. Дик
Only Apparently Real: Светът на Филип К. Дик
(предложения и гостуващи блогъри са добре дошли)
4 comments:
Аз ще следя с интерес.
(...какво ще представиш от този студен. нечовешки автор. Нали знаеш, че търпя разубеждаване? :)
(Калински, точката след 'студен', онагледява възможността за разубеждаване ли ?:P)
Мен Scanner Darkly и Minority Report доста ми харесаха. Обаче след това не знам защо така и не се наканих да прочета други неща. Всъщност Scanner-а направо силно си ме впечатли и сега, както е период на препрочитане (и честване на автора :), е добър момент да си го припомня.
Не знам какво точно ще представя, но Dr. Bloodmoney, Counter-clock World и Clans of the Alphane Moon са сигурни. Обаче месецът може да стане тримесечие, както са ме затрупали отвсякъде :(.
А Дик не е съвсем студен и нечовешки, както и не е съвсем неспособен стилист. Докато си четеш, мислейки, че има далеч по-големи майстори на прозата от него, потъваш в един абзац, който не само те радва естетически, но и те размърдва душевно и физически :). Така и с хората (и другите живи същества) в книгите му.
(Само некадърността на печатащия, Жен.)
Примери, примери искам аз.
Иначе ще стане като ония наши любими финални изречение "Авторът Д. е автор на шедьоври, които -просто- трябва да се прочетат."
(Хубав коментар в началото на 24-ти ноември, м? :)
Post a Comment