Дорис Лесинг: The Cleft

Дорис Лесинг е много добра. Нобеловата награда за литература отиде напълно заслужено в ръцете й миналата година. Фантастичните й произведения са на високо, почти легуинско, ниво. Сред останалите има сериозни и важни истории за жени и мъже, които не можеш да прочетеш на страниците, написани от други автори. Но последният й роман, The Cleft, e недоразумение. В него прекалено ясно си личат възрастта, умората, минималните усилия, вложени от деветдесет годишната авторка в написването му. А звучеше толкова добре: нещо средно между притча и праисторическо фентъзи със смела идея в центъра и интересна форма. За жалост, изпълнението и защитата на идеята са толкова слаби, че превръщат четенето в мъчение и предизвикват само недоумение.

Един римски историк цитира и преразказва съдържанието на апокрифни документи, попаднали в ръцете му незнайно как. В тях е описано началото на човечеството: първите години и събития от развитието на нашия род. Разказват много гласове - женски, мъжки, неутрални. Има много гледни точки и всичко е хаотично и пълно с повторения. Според тези документи, мъжът е произлязъл от жената, а жената в началото е била същество с лайфстайл на тюлен, което се размножава чрез партеногенеза. Първите истории са от земите на жените. Те живеят в пещери на океански бряг, плуват, ядат и не мислят много. Отглеждат децата си и хвърлят Чудовищата. Последните са от мъжки пол, разбира се. Те са изроди с разни работи между краката, които веднага трябва да бъдат умъртвени. Затова жените ги оставят на една скала... от която огромни орли ги отнасят нанякъде. Това Някъде е от другата страна на хълмовете. Там... кошути доотглеждат децата и така е поставено началото на друго селище - това на мъжете.

След време, една жена открива къде живеят Чудовищата. В началото е уплашена, но след като всички й се изреждат (грубо и по няколко пъти), нещо в нея се променя. Тя се замиля за нещата от живота, вселената и всичко останало. Убеждава и друга своя приятелка, че отвъд хълмовете не е толкова зле, колкото казват Старите. Следват доста секс (не подробно описан) и елементарни размисли на тема "Аз и Другия". Те се редуват с разказ на историка за неговия живот. Тези части вече са по-интересни и смислени. Той наблюдава децата и се опитва да открие повторения на разни първични сцени от срещи между двата пола в тяхното поведение. Но това е материал за новела, най-много повест. Като роман е просто отегчително и неубедително.

Отзивите за The Cleft са предимно позитивни. Никой не се учудва на ниската умствена възраст на романа и разликата между него и предишни произведения на авторката. Само възмутената Ле Гуин го е разкритикувала подобаващо :).

Идеята за произхода на мъжа от жената е описана по-добре (и като стил, и като съдържание), на кратко и с великолепно чувство за хумор в една от частите на The Female Man на Джоана Ръс. Самата Дорис Лесинг е казвала неща по въпроса за отношенията между двата пола къде по-силно и стилно. Понеже тя не е превеждана у нас, а Нобеловата награда предполага евентуален превод по някое време, силно се надявам да започнат с класиката като Shikasta, The Golden Notebook и Memoirs of a Survivor, а не с тази "актуална" творба.