The Voyage of Thomas M. Disch

Тази година Томас Диш се завръща. С нов роман и нов сборник с разкази. Романът даже ще е фантастичен - нещо, което не се е случвало от началото на 80те, когато Диш написа историята за смелия малък тостер. Като изключим разказ-два, в последния четвърт век авторът не пише в жанра, а само за него. За книгите му с критика се говори много - те са крайно субективни, пълни със смели изказвания и лишени от всякаква милост към идеолози, сциентолози, военни и научни работници, които се опитват да пишат фантастична литература. За художествените му произведения обаче не се пише толкова, защото не вълнуват фендъма - те са сатири с хорър елементи, в които на прицел са бизнесмени, лекари и свещеници.

Църквата ще е една от темите и в The Word of God, дългоочакваният нов роман, в който Диш обяснява как е станал... Бог. Скромно, както винаги. Сигурен съм, че ще е напълно подплатено, защото Диш е нечовешки добър писател.

Малко след това ще се появи и The Wall of America - сборник с нови разкази. Отново нещо, което не се е случвало от 25 години.

В очакване на God-o прочетох новата му повест, The Voyage of the Proteus, в която авторът е транспортиран на борда на кораба Протей, връщащ се от сринатата Троя. Книгата може да бъде озаглавена и "Обмен на опит с Касандра" и не е връх на върховете, но има страхотно забавни сцени и разсъждения за нашия свят и този, описан от Омир. Последният също се появява. А Агамемнон е сравнен с Буш. И пророчицата, на която никой не вярва, се вълнува от драмите на Бритни и Линдзи Лоън. Въобще Disch Light отвсякъде, но и това е по-добре от нищо.