За Литературата, литературата и кориците на книгите

В io9, което май е време да добавя към блогрола си, има статия за фантастите, които е ОК да се четат от фенове на т.нар. Литература или по-точно "литературност" като качество на дадено произведение. Няма изненади в списъка, освен може би това, че няма Стърджън. Но пък има Бредбъри и Вонегът, които, според мен, въобще не са в контекста на подобна дискусия, при положение, че сигурно само трима души на света ги смятат за жанрови писатели.

Но интересното, и то без изненада е в абзаца за Дилейни ;) (макар и отнасящо се не само за него), е, че е обърнато внимание на промяната на кориците на книгите с промяната на отношението към тях. У нас няма някаква култура или политика на кориците, затова не се говори много как едно оформление определя съдбата на една книга, без под оформление да се разбират само естетическите аспекти на продукта (качество на рисунката, цветове, шрифтове и т.н.), ами и разпространение и място в книжарниците. Защо например и до днес "Книгата на Новото слънце" не е получила заслуженото й, според феновете, и защо Томас Диш говори, че издаването на романите на Улф с такива корици ги обрича на неизвестност и незачетеност в "литературния" свят.

Естествено, върху пространството, което обитава даден автор влияят и други фактори, но чисто икономическият често е пренебрегнат в дискусиите защо Едикойси не е на мястото на много по-малко талантливия от него Някойси. Затова е похвална и новата визия, която се опитват да наложат от Orion.

пп: Авторът на статията уточнява, че не говори за читателите на мейнстрийм по принцип, а за т. нар. literary nerds и тяхното отношение към изброените книги. Но на мен ми е странно коя такава група ще изпусне Балард или Джоана Ръс...

пп2: И за да има някакви новини в поста, една, за мен, изненадваща: много скоро ще се появи продължението на Cyteen на Чери!