Анна Каван: Ice

Единственият фантастичен роман на Анна Каван е типично произведение за времето, в което е писан. Ice се вписва в контекста както на света от 60те години на миналия век и неговите вълнения, така и в контекста на жанра и неговите търсения от същия период. От една страна това е алегория за Студената война и за отношенията между половете (с фокус върху, буквално, мястото на жената). От друга е научно-фантастичен роман от британската Нова вълна, който е в стила на “катастрофичните” истории на Дж. Г. Балард. С други думи, външното бързо, за няколко страници, се оказва вътрешно. За да направим прехода по-лесно и ние, читателите, Каван съвсем обръща стихията, с която работи - подменя я, дава й нетипични характеристики и така ни казва, че правилният поглед е субективният, на преживяването, а не обективният, на науката. Ледът връхлита като вълна, лумва изведнъж като пожар. Движи се като цунами, сковава хората за секунди. Сюрреалистично и объркано. Какъвто е и светът на Каван.

Може би близкото бъдеще. Или съвсем близкото бъдеще: след утрешния ден. Две бедствия систематично унищожават Земята: световна война и природен катаклизъм. За едното са виновни политиците, за другото - не се знае. Градове, цели държави умират в ледената прегръдка на бедствието, докато тук и там избухват бомби. Атмосферата е истерична и параноична. Изглежда така, сякаш на света са останали само чудовища и конспиратори. (Само за един кратък момент попадаме, заедно с безименния главен герой и понякога водещ разказвач, в обикновен, южен град, в който нещата изглеждат нормално. Тогава усещането за вилнеещ сюрреализъм е още по-силно. Каван не оставя пространства, в които да си поемем дъх..)

В политико-метеорологичната драма се развива една друга, съвсем лична: един мъж търси една жена. Намира я, на няколко пъти и все за малко, защото за нея с него се състезава друг мъж. Първият е безличен, не знаем нищо за него, дори какви точно са отношенията му с жената. Вторият е мъж с власт. В тази игра жената няма активност. Тя е все отвеждана, отвличана, спасявана за малко, заключвана в стаи, измъквана от стаи. Понякога говори. От казаното разбираме, че, ако й се даде свободата да избира, би останала сама. Защото, каквито и точно да са били отношенията й с този, който желае да е неин спасител, и онзи, който е неин насилник, те са отдавна изстинали, мъртви.

Ice е изграден от поредица изгубвания и обърквания. На всеки няколко страници има някакво сериозно обръщане: на гледната точка, на казаното. Преследващият става преследван, жертвата - насилник. Освен обръщания, има и нахлувания. Фантазии, спомени (или желания, чиито старост и интензивност са ги превърнали в спомени) се смесват с разказа. Научно-фантастичното, с което започва книгата бързо се стопява в реки от спомен и сън. Външният свят е без значение. И без това него вече почти го няма. Това, което е останало след него, не позволява много и не обещава бъдеще.

Въпреки динамиката, която преразказът внушава, Ice е книга, бавна като глетчер. Разказвачът пък говори с тон, равен като замръзнало езеро. Емоционалната изравненост, освен че отразява “студения” свят, въвежда и един друг основен герой: Лудостта. Лична и колективна, тя е навсякъде. Както казва Балард, в един напълно нормален свят лудостта е единствената свобода. Лудостта на Каван е изглежда и спасение от всеки свят: нормален, мирен, патриархален, военен, мъртъв.

I was lost са първите думи в книгата. The weight of the gun in my pocket was reassuring са последните.