Има толкова малко истинска критика, че, въпреки очарователните и окуражителни реакции на феновете, и връзката му с тях, писателят е почти единственият си критик. Ако създаде второкачествено произведение, то ще бъде купено от издателите толкова бързо, ако не и по-бързо, колкото и първокачественото, а феновете ще си го вземат, защото е научна фантастика. Остава само съвестта му, която да го насърчава в опитите му да не бъде второкачествен. На никого другиго изглежда не му пука.
- Урсула Ле Гуин, The Language of the Night
Само дето ние и издатели си нямаме.
Ле Гуин продължава с окуражителни думи: че нещата са на път да се променят и че е важно, като за начало, да се изградят поне някакви стандарти, които да направят писателите и читателите по-отговорини. Това наистина започва да се случва в годините след написването на този абзац, макар и бавно, но промяната е видима днес. Само че на запад. Или може би не само там: в Русия в момента тече конкурс за рецензия на роман. Това е правилна (и интересно поднесена) стъпка към отговорността, за която Ле Гуин говори. Не е възпитаване на сноби, както някои хора у нас биха го разбрали. Фантастиката е единственият литературен жанр, в който е допустимо и напълно нормално фенът да бъде и критик - това, което Гари Улф нарича "fan scholarship". Сливането на ролите може и да е резултат от незаинтересоваността на мнозинството четящи и пишещи, поемането на отговорност само от единици (които споделят възгледите на Ле Гуин) и липсата на интерес от страна на 'сериозните' критици отвън, но то не е нещо лошо или несериозно. Напротив - така хем имаме стандарти, хем не сме 'литературни сноби', от което печели единствено фантастиката, защото за качеството на произведенията не мисли само съвестта на по-будния писател (и то от време на време, когато финансови и други обстоятелства го позволяват), ами всички. Това значи фендъм, мисля си.
4 comments:
60-те години никой не е бил толкова сигурен (както сега), че други информационни благини ще изместят книгата.
Да, трябва да се чете, затъпява се от 7 часа гейминг, книгата възпитава, учи. Може би облагородява.
Но човек е мързелив (за щастие на Прогреса) и щом да гледаш филм е по-лесно от цъклене в страниците, значи въпросът е решен.
Не че няма да има хора, които четат. Но ще намаляват, струва ми се.
Дано не съм прав.
Дано грешиш, наистина :).
Мен ме ядосва и това, че заради този мързел на хората после не им се говори за прочетеното или гледаното. У нас най-правилното отношение към фантастиката явно е мълчанието - все едно е мъртва. За нищо няма кой знае какъв стимул, а само с някаква активност може да почнат да се случват разни работи.
The devil's advocate I am: българската фантастика днес се пише. И се пише все по-хубаво - справка конкурса за романи на Дивва. И даже се превежда... справка м? :D
Защо да се разсейваме с коментиране, като имаме да си наваксваме с първичното - творческото?
(И ти си прав, де. Ама като се понатрупа. :)
Пише се и винаги се е писала. Малко се говори. Затова няма българска традиция във фантастиката. Нямаме си течения и други природни феномени.
Но да видим как ще е като се понатрупа :).
Post a Comment