4/14/2006

Golden what?

So there we were, under that street lamp, sitting on the edge, in the world-wind.
"Golden," Ratlit said under the roar. "It would be much easier to take if it were grammatically connected to something: golden ones, golden people. Or even one gold, two golden."
"Male golden, female goldene?"
"Something like that. It's not an adjective, it's not a noun. My publisher told me that for a while it was written with a dash after it that stood for whatever it might modify."
I remembered the dash. It was an uneasy joke, a fill-in for that cough. Golden what? People had already started to feel uncomfortable. Then it went past joking and back to just golden.
"Think about that, Vyme. Just golden: one, two, or three of them."
"That's something to think about, kid-boy," I said.

- Samuel R. Delany, The Star Pit, p. 25

НФ-блогосферата отново се занимава с Дилейни. Кори Доктороу пусна линк в Boing Boing към mp3-файл с радио-пиесата, правена по повестта на Дилейни The Star Pit. Продукцията е дело на самия автор и още няколко ентусиасти от многото такива сред обитателите на East Village по онова време. Под файловете с пиесата има специално написана за случая статия от Дилейни - Notes on The Star-Pit, която е ценна не толкова с описанието си на самия процес по реализиране на идеята, ами с цялата информация за онова време и онова място, която Дилейни дава къде отклонявайки се в скоби, къде направо в 'нормални' абзаци :). Един много типичен за късния Дилейни похват на улътяване на историята чрез вграждането й в по-големия контекст на времето и мястото. В случая, за мен по-интересни бяха късчетата текст, които описват атмосферата и хората от средата на '60те, отколкото онези, занимаващи се конкретно с писането на сценария, правенето на записите и т.н. Радио-пиесата е била доста успешна, доколкото това може да се каже за радио-пиеса по произведение на млад фантаст, и доскоро са я въртяли по някакво радио.

Самата повест е сред първите по-кратки произведения на Дилейни и е едно от най-добрите му такива. Написана е през 1965 г. и има номинация за Хюго. Идеята: в бъдещето човечеството се е разселило из Вселената, но е ограничено - пътуването отвъд границата от 25 000 светлинни години е невъзможно. За нормални хора. Излизането отвъд води до лудост и смърт. Затова изследователи и пътешественици стават определен тип психически осакатени хора, известни като златни. Действието се развива на едно пристанище на Ръба, където главният герой, напуснал родната си комуна (разширено семейство с много на брой родители, общи за всички деца), среща гениален млад писател, който повече от всичко на света желае да замине в далечния Космос, и едно силно психотично и физически осакатено момиче, което е мощен емпат (комуникира с останалите хора, създавайки илюзорна реалност за тях).

В The Star-Pit има няколко силни момента. Един от тях е образът на Алегра - първо, защото е много оригинален и второ, защото Елизабет Хенд го 'доразвива' чрез главната си героиня в много силния й дебютен роман - Winterlong. Особено онзи епизод в личната история на малката Алегра, когато способностите й да генерира реалности са използвани за целите на психотерапията. И трето, защото към този образ на Дилейни има препратка във филма "Екзистенц" на Кроненбърг. Другият впечатляващ момент, е представянето на читателя на един от героите. До последната страница Дилейни не дава информация за пола му, показва го само чрез работата му (една много мъжка професия). Едва когато тази личност предлага брак на главния герой (и чак след като читателят е затвърдил убеждението си, че става въпрос за мъж, макар и явно хомосексуален) на помощ идват местоименията :). Излишно е да се казва колко ключов е този образ в историята на женските персонажи в жанра.

Както казва Кори Доктороу, "Few science fiction writers are as important or as lyrical as Delany."

No comments: