H.A.R.M.

Миналата година появата на новия роман на Брайън Олдис беше съпроводена от нещо като малък скандал. Във Великобритания дълго време не се намери достатъчно смел издател, който да публикува произведението и то се появи първо в САЩ. Причината е, че едната от двете сюжетни линии представя британските служби за сигурност в не особено добра светлина. Другата пък не казва нищо хубаво за човечеството като цяло. Ако не беше пределно ясен конкретният исторически период, "вдъхновил" книгата ("Войната срещу терора"), и ако книгата срещаше съпротива отвъд Океана, а не на Острова, щях да си кажа, че съм попаднал на тайно съкровище от Новата вълна. И това го пиша като плюс. Защото HARM е стегнат, точен, неумолим роман, насочен към туловището на зловеща Система, която хвърля сянката си даже на хиляди светлинни години от Земята. Така оформена, а и така написана, че да връща мисълта към времето, когато фантастиката се е опитвала да сменя светогледи, да подменя парадигми, а не да задоволява консуматорски желания.

И така, двете линии: едната кошмар, който за съжаление се оказва реалност; другата - искейпистка фантазия, развила се по възможно най-лошия начин, или може би друга реалност.

1. Историята започва в огромно английско имение, превърнато в затвор за разпити и мъчения на заплашващи сигурността на Великобритания и целия Запад субекти, където главният герой, известен като Затворник Б, е подложен на серия "разговори" (всички съпроводени с изобретателни мъчения) по повод написана от него хумористична книга в стил Удхаус. В нея има един диалог, в който двамата главни герои се чудят дали да не взривят министър-председателя на Великобритания. Мъченията са заради този абзац и поради факта, че Затворник Б се води мюсюлманин (макар и самият той да не изповядва исляма). Сцените са между хорър и абсурдизъм. Последното, защото реакциите на мъчителите са толкова обратнопропорционални на "прегрешенията", че в един момент всичко придобива нереални измерения, получава се нещо като отчуждаване - все едно четем за поведение на същества от друга планета. Още по-абсурдно става, когато попадаме на въпросния диалог от книгата на Затворник Б, който е безумно слаб и изключително несмешен. Параноидните мъчители интерпретират моменти от романа, както и всяко минало действие на героя по такъв начин, че той се оказва сътрудник на "Хизбула", помощник на фундаменталистите от Саудитска Арабия и даже близък на (вече мъртвия) Осама Бен Ладен. Всички обвинения изглеждат пресилени и неубедителни. Сигурно е само едно: че Затворник Б, когато е в непоносим стрес, разцепва личността си и попада в други светове.

2. На планетата Стигия първата човешка колония се опитва да гради общество, обединено от една вяра. Хората са дошли на планетата с кораб, който ги е пренасял през пространството в продължение на стотици години. По време на пътуването всеки човек е бил не замразен или в която и да е друга, позната от жанра форма, ами разпръснат на атоми, запазен в резевоари за ДНК и личности. Пет години преди пристигането, Корабът сглобява всички хора, премахва спомените за отношенията между тях и паметта им за съществуването на такива преди пътешествието, и им дава нови имена. Всичко на случаен принцип. Идеята е може би да се получи обединена маса, необременена от семейни и социални връзки, която да подчини веднага новия свят, но резултатът е точно обратното - разделение на секти, организации и групички, което завършва с потисническо общество, подобно на това в Иран, водено от един Всемогъщ. Стигия си има местно население - дребни хуманоиди, които се движат навсякъде с едни кучета. Всемогъщия си поставя за цел да унищожи отвратителните местни, а извършителят на геноцида (един военен) по-късно в книгата, под тежестта на вината, която изпитва, се заема с разпространението на християнството на планетата. Тази сюжетна линия започва като политическа фантастика, преминава през приключенска и завършва като научна. След падането на потисническия строй, една група хора, сред които Затворник Б - тук бодигард на бившия тиранин, започват да изследват планетата и да търсят истината за природата на месните. Които от първото им дадено от хората име, Doglovers, вече са Dogovers... Все пак намират един оцелял от геноцида - едно извънземно и неговото куче, и тук вече с пълна сила се включва класическата научна фантастика.

(3. Това е може би третата сюжетна линия - тази на моряк из непознати океани, влюбен в момче роб, което го чака на брега. Тя е съвсем кратка, около страница, но я споменавам, защото, освен че подкрепя важна черта от личността на главния герой - под стрес да се разпръсва в други личности, ми напомни много за момент от Woman on the Edge of Time на Мардж Пиърси. Там съзнанието на героинята пътува от лудница в наше време към утопия в бъдещето, но за една кратка глава попада в един антиутопичен свят, който се смята и за един от предшествениците на кибербънка.)

Ако има основна тема в романа на Олдис, която е под обявената "реакция на изстъпленията на Войната срещу терора", то това е тази за садо-мазохистичните отношения, в които са всички хора. В HARM, на което и да ниво на общуване, няма други, освен жертви и насилници. И всеки е както едното, така и другото. Измъчвани стават мъчители. Насилени физически насилват вербално. Ролите се сменят за секунди, независимо дали сцената е близкото бъдеще на Земята или далечното на Стигия. Даже бегло споменатите моряк и неговият любим роб предполагат такива отношения. HARM е и роман за провала на науката, политиката и религията като системи, които обясняват света - нещо, познато от много произведения на Новата вълна. Олдис разглежда последователно всеки един от тези провали в очите на героите си, завършвайки с този на науката. HARM е и роман за това какво значи да постъпваш "правилно" и как "постъпването правилно" не е нищо друго, освен поведение в рамките на доминиращата в момента система. И накрая, съвсем малко, HARM е история за идентичността, за нейното изграждане и за последствията от изкуственото (съзнателно) изграждане на идентичност под външен натиск.

HARM е на пръв поглед много интертекстуален роман. Усещат се препратки към редица канонични произведения на Оруел, Хъксли, Хърбърт и Хауърд. Последната обаче е отречена от Олдис в интервю на края, където казва, че никога не е чел нищо за Конан или който и да е друг герой на Хауърд. Въпреки това, ясно си личи, че романът (писан в продължение на 25 години) в този си вид е станал възможен не само благодарение на комбинацията от определени социални и политически ситуации, но и на предишни търсения на жанра.

п.п. HARM идва от Hostile Activities Research Ministry