7/14/2009

H.A.R.M.

Миналата година появата на новия роман на Брайън Олдис беше съпроводена от нещо като малък скандал. Във Великобритания дълго време не се намери достатъчно смел издател, който да публикува произведението и то се появи първо в САЩ. Причината е, че едната от двете сюжетни линии представя британските служби за сигурност в не особено добра светлина. Другата пък не казва нищо хубаво за човечеството като цяло. Ако не беше пределно ясен конкретният исторически период, "вдъхновил" книгата ("Войната срещу терора"), и ако книгата срещаше съпротива отвъд Океана, а не на Острова, щях да си кажа, че съм попаднал на тайно съкровище от Новата вълна. И това го пиша като плюс. Защото HARM е стегнат, точен, неумолим роман, насочен към туловището на зловеща Система, която хвърля сянката си даже на хиляди светлинни години от Земята. Така оформена, а и така написана, че да връща мисълта към времето, когато фантастиката се е опитвала да сменя светогледи, да подменя парадигми, а не да задоволява консуматорски желания.

И така, двете линии: едната кошмар, който за съжаление се оказва реалност; другата - искейпистка фантазия, развила се по възможно най-лошия начин, или може би друга реалност.

1. Историята започва в огромно английско имение, превърнато в затвор за разпити и мъчения на заплашващи сигурността на Великобритания и целия Запад субекти, където главният герой, известен като Затворник Б, е подложен на серия "разговори" (всички съпроводени с изобретателни мъчения) по повод написана от него хумористична книга в стил Удхаус. В нея има един диалог, в който двамата главни герои се чудят дали да не взривят министър-председателя на Великобритания. Мъченията са заради този абзац и поради факта, че Затворник Б се води мюсюлманин (макар и самият той да не изповядва исляма). Сцените са между хорър и абсурдизъм. Последното, защото реакциите на мъчителите са толкова обратнопропорционални на "прегрешенията", че в един момент всичко придобива нереални измерения, получава се нещо като отчуждаване - все едно четем за поведение на същества от друга планета. Още по-абсурдно става, когато попадаме на въпросния диалог от книгата на Затворник Б, който е безумно слаб и изключително несмешен. Параноидните мъчители интерпретират моменти от романа, както и всяко минало действие на героя по такъв начин, че той се оказва сътрудник на "Хизбула", помощник на фундаменталистите от Саудитска Арабия и даже близък на (вече мъртвия) Осама Бен Ладен. Всички обвинения изглеждат пресилени и неубедителни. Сигурно е само едно: че Затворник Б, когато е в непоносим стрес, разцепва личността си и попада в други светове.

2. На планетата Стигия първата човешка колония се опитва да гради общество, обединено от една вяра. Хората са дошли на планетата с кораб, който ги е пренасял през пространството в продължение на стотици години. По време на пътуването всеки човек е бил не замразен или в която и да е друга, позната от жанра форма, ами разпръснат на атоми, запазен в резевоари за ДНК и личности. Пет години преди пристигането, Корабът сглобява всички хора, премахва спомените за отношенията между тях и паметта им за съществуването на такива преди пътешествието, и им дава нови имена. Всичко на случаен принцип. Идеята е може би да се получи обединена маса, необременена от семейни и социални връзки, която да подчини веднага новия свят, но резултатът е точно обратното - разделение на секти, организации и групички, което завършва с потисническо общество, подобно на това в Иран, водено от един Всемогъщ. Стигия си има местно население - дребни хуманоиди, които се движат навсякъде с едни кучета. Всемогъщия си поставя за цел да унищожи отвратителните местни, а извършителят на геноцида (един военен) по-късно в книгата, под тежестта на вината, която изпитва, се заема с разпространението на християнството на планетата. Тази сюжетна линия започва като политическа фантастика, преминава през приключенска и завършва като научна. След падането на потисническия строй, една група хора, сред които Затворник Б - тук бодигард на бившия тиранин, започват да изследват планетата и да търсят истината за природата на месните. Които от първото им дадено от хората име, Doglovers, вече са Dogovers... Все пак намират един оцелял от геноцида - едно извънземно и неговото куче, и тук вече с пълна сила се включва класическата научна фантастика.

(3. Това е може би третата сюжетна линия - тази на моряк из непознати океани, влюбен в момче роб, което го чака на брега. Тя е съвсем кратка, около страница, но я споменавам, защото, освен че подкрепя важна черта от личността на главния герой - под стрес да се разпръсва в други личности, ми напомни много за момент от Woman on the Edge of Time на Мардж Пиърси. Там съзнанието на героинята пътува от лудница в наше време към утопия в бъдещето, но за една кратка глава попада в един антиутопичен свят, който се смята и за един от предшествениците на кибербънка.)

Ако има основна тема в романа на Олдис, която е под обявената "реакция на изстъпленията на Войната срещу терора", то това е тази за садо-мазохистичните отношения, в които са всички хора. В HARM, на което и да ниво на общуване, няма други, освен жертви и насилници. И всеки е както едното, така и другото. Измъчвани стават мъчители. Насилени физически насилват вербално. Ролите се сменят за секунди, независимо дали сцената е близкото бъдеще на Земята или далечното на Стигия. Даже бегло споменатите моряк и неговият любим роб предполагат такива отношения. HARM е и роман за провала на науката, политиката и религията като системи, които обясняват света - нещо, познато от много произведения на Новата вълна. Олдис разглежда последователно всеки един от тези провали в очите на героите си, завършвайки с този на науката. HARM е и роман за това какво значи да постъпваш "правилно" и как "постъпването правилно" не е нищо друго, освен поведение в рамките на доминиращата в момента система. И накрая, съвсем малко, HARM е история за идентичността, за нейното изграждане и за последствията от изкуственото (съзнателно) изграждане на идентичност под външен натиск.

HARM е на пръв поглед много интертекстуален роман. Усещат се препратки към редица канонични произведения на Оруел, Хъксли, Хърбърт и Хауърд. Последната обаче е отречена от Олдис в интервю на края, където казва, че никога не е чел нищо за Конан или който и да е друг герой на Хауърд. Въпреки това, ясно си личи, че романът (писан в продължение на 25 години) в този си вид е станал възможен не само благодарение на комбинацията от определени социални и политически ситуации, но и на предишни търсения на жанра.

п.п. HARM идва от Hostile Activities Research Ministry

2 comments:

Jen said...

Във връзка с HARM eдин приятел ми мърмореше, че съм го карала да търси книги, за които в най-големия книжен склад в САЩ - този на Барнс енд Ноубъл, му казвали, че намирането им е "сложна работа". Много ми е странно. Явно и там е бил малък тиражът, иначе няма логика да изчезне толкова бързо.

А изглежда супер интересно. Аз още от едно ревю в Локус (мисля, че беше) искам да си я взема.

vladimir said...

Много е добра. Даже изненадващо, защото първите 40 страници бяха много никакви. После всичко си се намества и до края си е на ниво. Предполагам обаче, че ако не се гледа на книгата като на нещо подобно на концептуален албум във формата на роман, тази единствена страна на взаимоотношенията (насилник/жертва), която е разгледана, може да натежи и да се превърне в минус. Защото наистина няма друго. Но въпреки това, не останах с впечатлението, че чета за модели на поведение. Имаше си човешки същества.

Аз също исках да си взема американското издание. Не само защото е първо, но и защото изглежда по-добре оформено. Но понеже английското беше подръка, а и само корици и издания от 70те ме вълнуват колекционерски (и то само донякъде), си взех него :). Но със сигурност тиражите навсякъде са малки.